Някога на село имаше много врабчета. Лятно време се гонеха по клоните на дърветата, а през зимата се биеха на цели тълпи по снега за някое парче хляб.
Сега на село няма врабчета. Не съм виждал врабче от седем-осем години. Изтровиха ги препаратите.
Резултатът:
Ако ги имаше врабчовците, нещата щяха да бъдат много по-различни. Сега обаче зелето ще трябва да се пръска. С препарат. А той какво ли ще унищожи?
======================
Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 27 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.