Библиотеката

Ето я библиотеката на дядо и баба. Мога да кажа, че това, което съм сега, го дължа до голяма степен на нея.

Вече споменах на едно място, че съм се научил да чета от много малък, и в тази библиотека се намираха първите ми и най-любимите ми книги. Всички със стария правопис – предимно от двадесетте и тридесетте години на миналия век.

Най-напред започнах с малките книжки. Някога баба получавала готварски и шивашки списания, а към тях всеки месец по една книжка от двадесетина до петдесетина страници. Имаше какво ли не: приключения – „Убийците дервиши”, мистерии – „Цветята убийци”, ужаси – „Кървавите сълзи”, любов – „Пю форте че ла морте” (така си беше написано, с български букви)… Треторазрядна литература, но за ума на едно петгодишно дете – истински огън! Не бяха малко обаче и стойностните неща: много легенди и приказки – „Прокълнатата камбана” (български легенди), „Чудото на Пурун Багат”, „Царкинята в делвата” (индийски приказки и легенди, преразказани от Ръдиард Киплинг), китайски приказки, Братя Грим…

След това дойде ред на по-дебелите книги. Джек Лондон, Майн Рид, Емилио Салгари, Жул Верн… Четях ги и ги препрочитах множество пъти. Помнех цели изречения, които ми правеха впечатление. Някои помня и сега. Като, да речем: „И тогава с цялата си любов към живота, унищожена от едно светкавично схващане за справедливото и несправедливото, той спусна ръката си, видя как вървите се разделят, усети че плъзгането се усили и падна” (Джек Лондон). Когато отидох да уча след втори клас в Силистра (там живееха родителите ми) учителката в трети клас ни накара веднъж да напишем някакво изречение от някоя книга. Аз написах горното, а тя вика: „Какви са тези глупости?” Сигурно очакваше нещо патриотично или партизанско. Намразих я искрено за няколко дена!

Накрая, когато си идвах на село през ваканциите, се захванах и с най-сериозното в библиотеката. Балзак – „Шагреновата кожа”, Стоян Чилингиров – „Шинел без пагони”, Август Стринберг, Кнут Хамсун… (все от известните „Игнатови издания”, а там празно няма – желязна класика).

Е, имаше в библиотеката и множество детски списания, които баба купувала някога на татко, когато бил съвсем малък, но определено никога не ми харесаха – бяха все религиозни („Християнче” и прочее, баба беше много набожна) и разказчетата в тях не ми правеха никакво впечатление. Когато си чел Майн Рид и Джек Лондон и мечтаеш да препускаш на черен мустанг из прериите или да търсиш злато в Аляска, четива за разни Витлеемски звезди и някакви си Йосиф и Мария бледнеят толкова, че просто се разтапят без следа. Така приключенията убиха в мене религията. За което също благодаря.

======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.