СЛУЖБОМЕР

петък, август 07, 2009

„Мъртвото момиченце” - Назъм Хикмет

(Вчера имахме тъжния повод да си спомним името Хирошима. В такива случаи многото приказки са излишни. А и едва ли ще кажем нещо по-силно и по-смислено от това, което е написал през 1955 година турският поет Назъм Хикмет.)


Аз съм момиченце. Идвам отрано.

Аз спирам и чукам на всяка врата.

Ала не мога пред вас да застана,

че мъртвите нямат лице за света.


Чуйте – във град Хирошима загинах.

И десет години след моята смърт

аз си оставам на седем години,

че мъртвите малки деца не растат.


Миг. И очите ми станаха слепи,

косата ми пламна и гръм връхлетя.

И станах на пепел, на шепичка пепел,

и вятър отвя надалеч пепелта…


Чакам ви. Чакам да чуете вие –

не искам за себе си нищичко аз.

Аз изгорях като листче хартия –

не мога си взе и бонбонче от вас.


Леличко, чичко! Стоя пред вратите

и чакам за подпис. Ще чакам до край.

Чакам да няма дечица убити,

децата да казват: „Бонбонче ми дай!”


======================

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.