СЛУЖБОМЕР

четвъртък, септември 13, 2018

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 20

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ: МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ.

РЕЗЕТО

(CATENACCIO)

Девета забава от втория ден

ЛУЧИЕЛА ОТИВА ЗА ВОДА НА ИЗВОРА И СРЕЩА ЕДИН СЛУГА, КОЙТО Я ЗАВЕЖДА В ПРЕКРАСЕН ДВОРЕЦ, КЪДЕТО Я ПОСРЕЩАТ КАТО КРАЛИЦА, НО СЕ ПОДВЕЖДА ПО СЪВЕТА НА ЗАВИСТЛИВИТЕ СИ СЕСТРИ ДА ВИДИ С КОГО СПИ, ОТКРИВА, ЧЕ ТОВА Е ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЮНОША, ГУБИ БЛАГОВОЛЕНИЕТО МУ И Е ПРОГОНЕНА НАВЪН. ИЗОСТАВЕНА ОТ РОДНИНИТЕ СИ И БРЕМЕННА, ТЯ СЕ СКИТЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ, ПРИСТИГА В ДОМА НА СВОЯ ЛЮБИМ, РАЖДА МУ СИН И СЛЕД РАЗЛИЧНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ СЕ ПОМИРЯВА С НЕГО И МУ СТАВА ЖЕНА.

Разказът за нещастията, които претърпяла горката Лиза, предизвикал съчувствие във всяко сърце и на мнозина очите били червени от сълзи; защото хората изпитват най-много състрадание, когато някой се измъчва, без да има вина. И тъй като дошъл редът на Чометела да върти по-нататък чекръка на приказките, тя започнала така:

- Съветите на завистниците са винаги бащи на бедствия, криейки под маската на добрите намерения гибелно лице; и този, който държи Фортуна за косите, трябва да знае, че във всеки миг стотици други хора опъват въже през пътя му, за да се спъне и да падне. Така се случило с една бедна девойка, която, след като послушала злия съвет на сестрите си, паднала от самия връх на стълбата на щастието и само поради милосърдието на небето не си строшила врата.

Живяла някога една майка с трите си дъщери и поради голямата бедност, в която тънел неизменно техния дом, подобен на канавка, където се стичат потоци от бедствия, ги пращала да събират милостиня, за да преживеят някак си. Една сутрин, като взела няколко зелеви листа, изхвърлени от готвача на двореца, и намислила да ги свари, тя започнала да уговаря големите си дъщери да ѝ донесат вода от извора. Но те прехвърляли заръката една на друга, като котка, която се забавлява с опашката си, така че нещастната майка казала: „Ще трябва да се оправям сама“, взела гърнето и понечила да тръгне за вода, макар че от старост вече едва си влачела краката.

Тогава Лучиела, най-малката, казала: „Дай на мене, майко. Слаба съм наистина за гърнето, но искам да те избавя от този труд“. И като взела гърнето, излязла извън града, където бил изворът, който, виждайки, че цветята са побледнели от нощния страх, плискал вода в лицата им. Там тя видяла един красив млад слуга, който ѝ казал: „Красавице моя, ако дойдеш с мене м пещерата недалече от тук, ще ти подаря много хубави неща“.

Лучиела, която винаги чакала някаква милостиня от живота, отвърнала: „Нека занеса вода на майка ми и ще се върна веднага“. Тя отнесла гърнето вкъщи и под предлог, че иска да вземе няколко цепеници, паднали край пътя, хукнала обратно към извора, където намерила слугата и тръгнала след него. Той я отвел през някаква пещера, покрита отгоре с папрати и бръшлян, в прекрасен подземен дворец, целият блестящ от злато, където веднага била сложена богата трапеза и излезли две красиви девойки-слугини, за да свалят от Лучиела мръсните парцали, които била свикнала да носи, и да я облекат по най-великолепен начин. Вечерта ѝ постлали ложе, обшито с бисери и злато, и щом угаснали свещите, някой дошъл там и легнал редом с нея.

Така продължавало няколко дена и накрая девойката поискала да види майка си и сестрите си, за което казала на слугата. Слугата отишъл в една от стаите, поговорил с някого, върнал се и като ѝ протегнал цяла кесия с пари, казал да ги даде на майка си, а пътя към двореца да не забравя и по-скоро да се върне, без да казва на никого къде е ходила и къде е била.

Девойката се върнала вкъщи и сестрите ѝ, като видели колко красиво е облечена и как се е разхубавила, едва не се пукнали от завист. А когато Лучиела поискала да тръгне обратно, майка ѝ и сестрите ѝ поискали да отидат с нея. Но тя се отказала от спътничките и се върнала в двореца през същата пещера. Но като поживяла в пълен покой още няколко месеца, тя поискала отново да си отиде у дома. Пуснали я при майка ѝ със същите дарове и предупреждения.

Така се повтаряло три или четири пъти и всеки път все по-силно духала като сироко [1] завистта на трите зарази. И накрая тези харпии били така разкъсани от любопитството, че научили все пак с помощта на една орка какво се е случило с Лучиела. И когато тя се върнала отново у дома, те ѝ казали: „Макар че не пожела да ни разкажеш за своите наслаждения, знай, че всичко ни е известно; всяка нощ ти дават приспивателно и ти не знаеш, че редом с тебе спи прекрасен юноша. И винаги твоята радост ще бъде половинчата, ако не послушаш съвета на тези, които ти желаяят доброто; в края на краищата ти си ни родна кръв и ние ти желаем само полза и щастие. Та ето, когато вечерта си легнеш да спиш и дойде слугата да ти донесе леко вино, излей скришом виното от чашата, а не го пий, за да си бодра през нощта. И когато мъжът ти заспи, дръпни резето на кепенците, защото тогава, макар той да не го иска, магията ще падне и ти ще станеш най-щастливата жена на света“.

Злощастната Лучиела, без да подозира, че коприненото седло прикрива гнойна рана, че сред цветята се таи змия и че на златен поднос са ѝ подали отрова, повярвала на сестрите си и, когато се върнала в подземния дворец и настъпила нощта, направила всичко, което ѝ казали завистниците. Щом всичко наоколо затихнало, тя запалила с огнивото свещта и видяла до себе си цвета на красотата, юноша, който не можел да бъде сравнен с нищо друго, освен с лилиите и розите.

Като видяла такава чудна красота, тя си казала: „Кълна се, че повече няма да ми избягаш!“, дръпнала резето и отворила прозореца. А на улицата видяла няколко жени, които носели на главите си много гранчета хубава прежда. На една от жените ѝ паднало едно гранче и Лучиела, която била безкрайно добра, се забравила и извикала силно: „Вдигнете си преждата, госпожо!“

От този вик юношата се събудил и силно огорчен от това, че Лучиела го открила, повикал веднага слугата си и когато била облечена в предишните дрипи, я изгонил навън, толкова бледа, все едно са я извели от болница. А когато се върнала при сестрите си, те я прогонили с позорни думи и постъпки, които били по-лоши и от думите.

С тази болка тръгнала Лучиела да броди по света, просейки милостиня. След хиляди страдания, малко преди да роди, тя се добрала до град Торе лонга и отишла в кралския дворец с молба да я приютят за една нощ някъде на слама. Една придворна дама, която имала добро сърце, я приела при себе си. А когато дошло време да разтовари корема си, родила момче - красиво като златен житен клас.

И в първата нощ след раждането, когато всички спели, се появил в стаята един прекрасен юноша и започнал да говори: „О, мили сине, ако знаеше за тебе майка ми, в златно коритце щеше да те къпе, със златна пелена щеше да те повива! Да можеше никога да не пропее петелът, та никога да не ме раздели от тебе!“ И с първото кукуригане на петела се изпарил като капка живак.

Придворната дама, като видяла всичко това и се убедила, че юношата идва всяка нощ с едни и същи думи, отишла да каже за това на кралицата. И тя - щом Слънцето, като главен лекар, изписало от болницата на небето всички звезди - заповядала да бъде огласена строга заповед: да се заколят до един петлите в града, като се превърнат набързо в остригани вдовици [2] всички тамошни кокошки, колкото и да са те.

А когато вечерта юношата се върнал отново, кралицата, която била готова като топчия със запален фитил и само чакала този миг, изтичала насреща му, познала в него отдавна изгубилия се свой син и го прегърнала с всичка сила. И тъй като проклятието, наложено на принца от една зла орка било да да се скита далеч от дома си, докато майка му не го прегърне до първото кукуригане на петела, щом той се оказал сега в обятията на кралицата, магията се развалила и тежкото заклинание изгубило своята сила.

Така майка му вече имала и син, и внук, блещукащ като скъпоценен камък, а Лучиела си върнала мъжа, прекрасен като вълшебник. А сестрите ѝ, като научили за нейното щастие, дошли с каменни лица да получат нещо от нея. Но сега вместо празнична торта получили само парче питка; и понеже им било платено със същата монета, разбрали с голямо огорчение, че

завистта в сърцето води до лошо храносмилане.

--------------------------------------

1. Духащ през определени месеци по Средиземноморието вятър от Сахара. Пренасящ маси пясъчен прах, той въздейства болезнено и угнетяващо върху хората.

2. В Южна Италия до XIX век имало обичай, след като овдовее, жената да стриже косите си, като имала право да се омъжи повторно едва когато пораснат отново до обичайната си дължина.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.