Учебниците по литература винаги са ме учудвали с какви ли не неадекватности – от онази далечна 1979 година, когато започнах да учителствам, та до ден днешен.
Да речем, много интересно ми беше някога твърдението за Смирненски, че е „пролетарски поет“.
Да наречеш „пролетарски поет“ човек, който никога не е помирисвал фабрика и през целия си безкрайно кратък живот се е движил изключително в обкръжението на поети, писатели, художници и публицисти – е наистина много неадекватна неадекватност.
Ама бил писал нещо там за фабрични комини и за черен работнически труд!
Че какво от това?
По тази логика Емил Зола с неговия „Жерминал“ (и "черен труд" има, и „експлоатация на човек от човека“, и назряващ бунт на „работническата класа“ също) би трябвало да е най-пролетарският от всички пролетарски автори по целия свят, само че ядец – учебниците разправяха, че Зола бил от някакво друго тесто, пише за пролетариата, ама не е пролетарски автор, с една дума: малко наш човек, само че не съвсем.
Но това, да речем, е в миналото.
Сега обаче има други разни неадекватности.
Убеждава ни например учебникът по литература, че фолклорът утвърждава положителни семейно-битови ценности, основа на някогашния (та и на сегашния) здрав и ползотворен български морал.
Нищо лошо, разбира се, няма в това, странното обаче е, че малко по-нататък същият учебник предлага за разглеждане народната балада „Троица братя града градяха“, която никак не се връзва с горното твърдение.
Знаете ли я тази балада?
За тримата братя, които градели град, но тайнствени сили събаряли през нощта градежа им и те решили да зазидат в зидовете (вид жертвоприношение за омилостивяване на митичния свят) тази невеста, която дойде първа на другата сутрин да донесе закуска на мъжа си. Жесток, мъжки облог! Само че двама от братята пошушнали на невестите си за уговорката, а третият запазил всичко в тайна. Естествено, другите две невести не се явили никакви, а неговата пристигнала рано-рано и – според облога - била зазидана в стената.
Та ето тук, в този народен текст, виждаме утвърдена една изключително „положителна семейно-битова ценност“: двама братя, без да им мигне окото, прецакват по най-калташки начин брат си!
Много морално, много възпитателно, няма що…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.