СЛУЖБОМЕР

неделя, ноември 12, 2017

Нобелови лауреати – 1947 година

Робърт Робинсън (Robert Robinson)

13 септември 1886 г. – 8 февруари 1975 г.

Нобелова награда за химия

(За изследването на растителните продукти с биологично значение и особено на алкалоидите.)

Английският химик Робърт Робинсън е роден в имението Рафелд, близо до Честърфийлд (графство Дарбишър). Той е най-голямото от петте деца на Уилям Бредбъри Робинсън и втората му жена Джейн (Дейвинпорт) Робинсън. От 1874 година семейство Робинсън преуспява, занимавайки се с производството на превързочни материали. Дядото на Робърт, Уилям Робинсън, започва да произвежда памук, изобретява механичен стан за изготвяне на марли и разработва технологичен порцес за автоматично нарязване на памучни превръзки.

Когато Робинсън е на три години, неговото голямо семейство (там са и осемте деца от първия брак на баща му) се заселва недалече от Ню Брамптън. Като получава начално образование в детската градина на мисис Уилке и завършва след това честърфийлдското средно училище, Робинсън започва да учи в училището "Фълнек" - известно учебно заведение, разположено между Лийдс и Брадфорд, което се ръководи от религиозната общност на моравските братя. Робинсън, чието семейство е конгрегационистко, остава в училището до 1902 г., а след това се записва в Манчестърския университет.

Робинсън проявява силен интерес към математиката, но баща му, като вижда в сина си продължител на семейния бизнес, настоява да учи химия. Химическият факултет на Манчестърския университет, начело на който стои Уилям Х. Пъркин младши, е по това време водещ център в областта на преподаването и на научните изследвания. Когато Робинсън започва да учи там, член на факултета е роденият в Русия химик Хаим Вайцман, бъдещият първи президент на Израел и и основател на Научно-изследователския институт в Реховот, а състудент на Робинсън е Уолтър Н. Хауърт. През 1905 г., като завършва университета с отличен успех, Робинсън започва да работи в частната научно-изследователска лаборатория на Пъркин, където изучава структурата и химичните свойства на бразилина, дървесно багрилно вещество. Този природен оцветител и неговото производно, хематоксилинът, остават предмет на изследванията на Робинсън през следващите шестдесет и девет години. Към другите теми, от които се интересува Робинсън по време на съвместната си работа с Пъркин и към които запазва интереса си цял живот, се отнасят солите на берилия, антоцианините и синтезът на алкалоидите.

Робинсън се връща в Манчестърския университет като младши член на университетската корпорация през 1906 г. и от 1907 до 1909 г. е стипендиант на университета. През 1910 г. получава докторска степен, а след две години, когато е двадесет и шестгодишен, става първия професор по чиста и приложна органична химия в Сиднейския университет в Австралия. През същата година се жени за Гертруд Мод Уолш, която е негова състудентка от Манчестърския университет. Семейството има син и дъщеря.

Робинсън ръководи катедрите по органична химия в университетите в Ливърпул (1915-1920 г.), Сент Андрю (1921 г.) и Манчестър (1922-1928 г.), а също така в университетския колеж в Лондон (1928-1930 г.). Той става приемник на Пъркин като професор по химия в Оксфордския университет. През 1920 г. Робинсън е за малко ръководител на научно-изследователската дейност на "Бритиш дайстаф корпорейшън", където придобива обширни знания в областта на химията на оцветителите. Те са много полезни за учения, когато през 1929 г. заема длъжността на консултант в научно-изследователската комисия на отдела по оцветители към "Империал кемикъл индъстрийз лимитед".

Когато проучва бразилина, Робинсън използва производните на катехина, а след това се опитва да синтезира алкалоид, съдържащ изохинолин - двойна циклична структура от въглерод и азот. Алкалоидите са сложни азотосъдържащи вещества с растителен произход, сред тях са хининът, кокаинът, атропинът, морфинът и опиумът. Докато работи в лабораторията на Пъркин в Манчестър, Робинсън синтезира папаверина. След като приготвянето на алкалоидите хидрастин, наркотин и тропинон (тясно свързан с атропина и кокаина) не е трудно, Робинсън предполага, че тези химични вещества трябва да се синтезират по същия начин от растенията. Неговата теория за биогенезата на алкалоидите, според която три прости молекули, като се съединят, образуват сложна система, е потвърдена по-късно при резултати, постигнати с помощта на изотопния индикатор за анализиране на реакциите, произтичащи в живите растения. Робинсън синтезира, а след това установява структурата на много алкалоиди, сред които морфина, стрихнина, бруцина, акуамицина и (заедно с Р. Б. Удуърд) аймалина.

Заедно със съпругата си Робинсън изследва обстойно цветните пигменти на антоцианина (синкавочервен цвят) и на антоксантина (жълт цвят). Те синтезират лабораторно много пигменти, които се оказват идентични с образуващите се по естествен начин вещества. Робинсън и неговите сътрудници разработват бързи тестове за определяне на пигментите с използване на само няколко венчелистчета и публикуват каталог на цветните пигменти. Като използват бързите тестове за анализиране на пигментите на растенията, съпрузите Робинсън изследват и генетичните промени в цветовете.

Още една сложна молекулярна структура, която интересува Робинсън, е формата на въглеродния пръстен на стероидните хормани. Като си сътрудничи с мнозина учени, сред които и Джон У. Корнфорт, той получава женския хормон естрон и три синтетични естрогена: стилбестрол, хексестрол и диенестрол. Ученият допринася също така за развитието на теорията за поведението на електроните при химическите реакции, в тази нейна част, която засяга въпросите за разпределението на електроните и за условната валентност в ароматните въглеродни съединения. Идеите на Робинсън поставят основите на съвременната теоретична органична химия и са развити по-късно от приятеля на учения Артър Лепуор в Манчестърския университет.

След започването на Втората световна война през 1939 г. Робинсън посвещава значителна част от своите усилия на работа, свързана с военни поръчки, включително за създаване на взривни вещества и за защита от химическо нападение. Той допринася също така за развитието на химиотерапията, работейки в група за медицински изследвания. Особено внимание ученият отделя на опитите си да синтезира пеницилина, който Александър Флеминг открива през 1928 г.

През 1945-1950 г. Робинсън е президент на Лондонското кралско дружество. На този пост той изиграва значителна роля за възстановяването на научно-изследователската дейност в следвоенните години, допринася много за активиране на дейността на международните научни съюзи. За тази си работа през 1949 г. ученият е награден с ордена "За заслуги".

Когато през 1951 г. Робинсън достига установения в Оксфордския университет срок за излизане в оставка, срокът на службата му е продължена до 1955 г. През същата година той става президент на Британската асоциация за съдействие на развитието на науката. Президент е също така на Дружеството за химическа промишленост (1958-1959 г.). Втората световна война осуетява плановете на Робинсън да създаде списание, което да предостави на органичните химици възможността да публикуват материали по най-значителни проблеми. Но по-късно замисълът му е осъществен: заедно с Р. Б. Удуърд той основава такова списание и го нарича "Тетраедър" ("Tetrahedron"). През 1957 г. излиза първият му брой.

Приятелят на Робинсън от Манчестърския университет Хаим Вайцман разработва технологичен процес за крегинг на нефт, който ляга в основата на производствената дейност на промишлената компания "Петрокемикълз лимитед". Робинсън е директор на компанията. През 1935 г. "Петрокемикълз" влиза в състава на "Шел кемикъл компани", където ученият заема длъжността консултант. Работата в нефтената промишленост довежда до това, че Робинсън започва да се интересува от състава и произхода на нефта.

Човек с извънредно разностранни интереси, Робинсън, освен с наука, се занимава с музика, фотография и литература. Той и съпругата му са заклети градинари, двамата обичат много пешеходните разходки в планината. Когато работят в Австралия, те изкачват върховете на новозеландските Алпи и до началото на Втората световна война прекарват отпуската си в планините на Великобритания и Норвегия, в Пиринеите, във френските и швейцарските Алпи. Когато е на осемдесет години, Робинсън покорява Тафелберг в Южна Африка. Научава се още в детството си да играе шах и не веднъж печели шампионски титли, дори е президент на Британската шахматна федерация (1950-1953 г.). След осемдесетата си година Робинсън ослепява, но продължава да играе шах по пощата, а две години преди смъртта си заедно с Раймънд Едуърдс пише книгата "Изкуството и науката на шаха" ("The Art and Science of Chess").

Гертруд Робинсън умира през 1954 г., малко преди съпругът ѝ да напусне Оксфордския университет. Три години по-късно Робинсън се жени за Стерн Хилстръм. Няколко години преди смъртта си - на осемдесет и осем години - той започва да пише двутомна автобиография и (заедно с Е. Д. Морган) учебника "Увод в органичната химия" ("An Introduction to Organic Chemistry"), който излиза след смъртта му.

Сред многобройните награди на Робинсън, е медалът Лонгстаф (1930 г.) и Фарадей (1947 г.) на Британското химическо дружество, медалът Дейви (1930 г.), Кралският медал (1932 г.) и Копли (1942 г.) на Лондонското кралско дружество, медалът Лавоазие на Френското химическо дружество (1947 г.), медалът Франклин на института "Франклин" (1947 г.) и Медалът на Свободата на правителството на САЩ (1947 г.). Ученият е член на Биохимичното дружество, на Дружеството по ендокринология, на Асоциацията на кралските инженери, на Единбургското кралско дружество, на Кралския колеж на хирурзите, на Кралския колеж на лекарите в Единбург, на Австралийската академия на науките, на Новозеландското кралско дружество и на Академията на науките на Индия. Той е чуждестранен член на много научни дружества, притежава почетни научни степени от университетите в Белфаст и Бристол, Лондон и Париж, Кеймбридж и Оксфорд, и още много други.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/robinson.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.