Три вида кондуктори

По влаковете има три вида кондуктори.

Но преди да ги видим кои са, малко предисловие.

Пътувам всеки работен ден с влак и – за да не си купувам постоянно билети, си вземам месечна карта.

А когато ми се наложи в събота или неделя да ходя до София и се качвам от Ихтиман, искам да ми издадат във влака към картата бланков билет от Вакарел до София, което е мое нормативно регламентирано право.

И точно в този момент се появяват трите вида кондуктори.

Първите знаят как стоят нещата, затова вадят без много приказки кочана и ми пишат билета.

Но има други, които изобщо не са си научили урока и:

- Защо не сте си взели билет от Ихтиман?

- Защото от Ихтиман до Вакарел имам карта, платил съм си това разстояние, трябва да ми издадете редовен билет от Вакарел до София, за останалата част от пътя.

- Не може редовен билет, във влака се издават билети с глоба шест пъти стойността на билета.

- Няма как да ме глобите, аз съм редовен пътник.

- Ами защо тогава не сте си взели билет от Ихтиман?

- Ами защото…

Така минава доста време все в този омагьосан кръг, после следва обаждане до София, до началството, за справка, дълги обяснения (някои хора стоплят много бавно!) и накрая, към мене: да, ще ви издадем редовен билет.

И си получавам билета.

След двадесетминутна словесна престрелка: не може, може, не може, може… докато накрая се оказва, че може.

А третият вид кондуктори се срещат по-рядко, но все пак ги има.

Кондукторът от този вид ми казва много любезно:

- Чакайте, ей сега ще се върна да оправим билетчето.

И до София не му виждам очите.

Влакът спира, пътниците слизат, кондуктор никакъв, слизам и аз и се чувствам малко като в небрано лозе.

Но в същия този миг чувам Бай Ганю да ми шепне в ухото: „Хайде бе, какво толкова - те малко ли ни скубят!“

И започвам да крача по-бодро…