СЛУЖБОМЕР

вторник, ноември 22, 2016

Апостол Петков - Ениджевардарското слънце

Вестник "Пирин. Македоно-одрински лист", (издание на Илинденската организация) - "Апостол Петков - Енидже-Вардарско Слънце", публикувано във в. "Пирин. Македоно-одрински лист", брой 13, София, 6 януари 1924 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Апостол Петков войвода, наречен Ениджевардарското слънце, е роден в 1872 г. в с. Боймица, недалеч от гара Гюмендже по линията Солун-Скопие. Още от 20-годишна възраст той не търпи турския режим п забягва в гората, за да подготви народа за борба против тиранията, а тоя борчески дух той е добил от най-големия си брат Митре, който е действал като хайдутин още преди освобождението на България и който в последствие бива убит около с. Черна река в полите на Паяк планина.

Още през 1889 год. той напуска родно огнище и се предава в услуга на делото като за свои близки сподвижници и апостоли има Михаил Попето, Аргир Манасиев, Дим. Чавдаров от Карасуле (днес Поликастро – бел. П. Н.), своя брат Тано Петков, първия си братовчед Андон Иванов, Павле от с. Кониково и др.

И един ден същата година неграмотния, но силен духом Апостол, у когото гори огнена любов към онеправданите, продава своите четиридесет кози, лишава се от своя собственост, за да я направи обществено благо: със стойността на козите той въоръжава своя дружина и дава сигнала за борба в Ениджевардарско. Той се опълчва вреди всичко към врага, който приспива родното съзнание - Патриаршията, а впоследствие насочва се против главната цел — Абдулхамидовия деспотизъм.

Борбата обаче не е лесна. Гръцките фенерски емисари виждат своя смъртен враг, виждат го впоследствие и турците - и ето, двата тия съюзника започват мъчителна, но систематична борба против Апостол войвода, която създаде от него едно рядко легендарно име.

Около двадесет и две години той е агитатор, войвода, ръководител, организатор и апостол в Ениджевардарско и Караферийско. Четиринадесет години той е царят на Паяк планина и на лабиринтите на Ениджевардарското езеро, доказвайки на противника, че има работа не с отделни лица, а с една организация, която е възвестила девиза „Свобода или смърт“.

Така още в 1897 год. той при с. Грубевци пръска многочисления си противник и добива първата самовяра на делото в Ениджевардарско, а в 1898-1901 год. в ред сражения при Герикарци, Либяхово, Гъндач и пр. все повече и повече печели славата на легендарен войвода, а в 1902 год. при с. Боймица той само с осем души дружина дава отпор срещу няколкохиляден аскер и башибозук, като остава обаче на полето на честа брат си Тано, Дим. Чавдаров, а Матракула, тежко ранен, остава в плен, за да бъде тежко изтезаван, без обаче да открие една едничка тайна.

През 1905 год. той дава сражение при с. Смол, дето изгубва почти всички свои другари, на брой четиридесет и двама души; и когато той, сам ранен, отстъпва и минава Вардър, заплаква като дете пред посрещналите го куриери, сбирайки обаче чрез юнашката своя мъка нов дух и сили за борба.

През 1906 год, той в продължение на няколко месеца води ненадмината никъде в революционната история борба в Ениджевардарското блато - борба на два фронта, срещу два противника — турска власт и гръцко фанариотство.

Който не познава Ениджевардарското блато, с неговите торфени образувания, с неговите невидими острови, върболаци, тръстики, невидими входове, провлаци, дето се потайваха тайнствените колиби на македонските революционери, дето нито можеше да пристъпи аскер, нито да открие скривалищата или входовете за прехвърляне от място на място, дето не можеше да се довлече артилерия, нито да види определена цел - който не познава това блато, не може да си представи какво нещо бе тежката борба, борба на турската власт срещу невидимата дружина на Апостол, когото населението увенча с името Ениджевардарско слънце, що наистина изгряваше от височините на Паяк и Кожух и залязваше в тайнствените води на Ениджевардарското езеро.

Легендите за неговите подвизи навлизат чак в султанските сараи и Абдул Хамид един ден заповядва на Солунския валия да провери що за човек е тоя Апостол войвода. Валията изпраща пратеник Нури бей с пълномощия да води преговори с Апостол. И наистина предлагат се нему 30,003 златни турски лири срещу обещание да се предаде на мирни само занятия. Но що са 30,030 лири за този, който си бе продал всичкия имот - четиридесет кози - за общото родно благо? И султанският пратеник се връща в Солун разочарован.

Идва прословутият Хуриет. Апостол има прозрението да не вярва много в скърпения тъй Хуриет и, преди да сложи оръжие, той слиза от балкана в гр. Енндже Вардар, дето в разстояние на цяла седмица, докато се уясни положението, държи града окупиран сък своите осемстотин и тридесет души другари.

Неговото предвиждане се сбъдва - младотурците измениха на своите, декларирани принципи и почнаха на нова сметка да преследват. Виждайки всичко това, Апостол решава да прехвърли границата, но за чудо той, който е водил 22-годишна „хайдушка“ дейност, няма средства да замине за България!.. И в гр. Гумендже се открива подписка за доброволни пожертвования, с които едвам се наваксва необходимата сума,

Но юнашко сърце не търпи. И ето защо през 1910 год. през лятото той наново влиза в Македония.

С няколко избрани другари - Наум Пуфката, Георги Кааапчето, Тодор Чифтеев - той слиза в околността ва гр. Енидже Вардар с надежда да се прехвърли в столицата си - Ениджевардарското блато. Спират се на почивка в с. Крушаре -на един час западно от града, в къщата на Дино Тъпов, вуйчо на Тоде Чифтеев. Апостол праща Тоде да пробие път за блатото, след което всички да заминат. Ала тайно, по съветите на Тодевия вуйчо, Тоде влиза в града и води преговори за убийството на Апостол. Всичко е наред. В Тодево отсъствие вуйчо му нагласява убийството. Вследствие опиума, турен в ястието, морните борци дълбоко заспиват и в съня биват избити с брадва, като на Апостол бива пръснат черепа.

Още същата вечер биват изкарани далеч от селото, а на другия ден идва предупредената турска потеря, която „води сражение“ с умрелите, които и прогласяват за убити.

Тъй прочее, на деня 15 август 1911 год. угасна Ениджевардарското слънце, което със своята светлина бе разпръснало фенерския мрак по Ениджевардарско и бе разложило гниещия вече организъм на султанската тирания.

Има хора, на които никакви красноречия, никакви пищни фрази не могат оплете венеца на славата. Защото делата им говорят повече от всичко, защото тия дела са им сами сплели неувяхващия венец безсмъртието.

Апостол е един от тия редки хора.

И тия негови дела, които народът там е възпял в дивни народни песни, само тия дела носят и днес на своите криле народния там дух.

И това е то капиталът, що остави простия селянин от с. Боймица от продадените си четиридесет свои кози. . . .

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Вестник "Пирин. Македоно-одрински лист" е издание на Илинденската организация , излизал в София от 1923 до 1924 година. В него пишат ВМОРО революционерът и публицист Арсени Йовков , публицист и ранен македонист Кръсте Мисирков и др. Вестникът помества материали за положението на българите в Македония под сръбска и гръцка власт, биографии на македонски дейци, сведения от живота на емиграцията, балканска хроника и много обяви.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.