СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 10, 2016

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 3

Предишни части: ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА

МИРТОВОТО КЛОНЧЕ

(втора забава от първия ден)

СЕЛЯНКА ОТ МИАНО РАЖДА МИРТОВО КЛОНЧЕ. В НЕГО СЕ ВЛЮБВА ЕДИН ПРИНЦ И СЕ ОКАЗВА, ЧЕ КЛОНЧЕТО Е ПРЕКРАСНА ФЕЯ. СЛЕД ТОВА ПРИНЦЪТ ЗАМИНАВА ДАЛЕЧЕ И ОСТАВЯ ФЕЯТА В ПРЕДИШНИЯ Ѝ ВИД НА МИРТОВО КЛОНЧЕ, КАТО ВРЪЗВА ЗА НЕГО ЕДНО ЗВЪНЧЕ. В ДОМА НА ПРИНЦА ИДВАТ ЛОШИ И ЗАВИСТЛИВИ ЖЕНИ. КОГАТО ДОКОСВАТ ЗВЪНЧЕТО, ФЕЯТА ИЗЛИЗА ОТ КЛОНЧЕТО И ТЕ Я УБИВАТ. КАТО СЕ ВРЪЩА И ВИЖДА ТОВА НЕЩАСТИЕ, ПРИНЦЪТ Е ГОТОВ ДА УМРЕ ОТ СКРЪБ, НО ПО ЧУДЕСЕН НАЧИН СИ ВЪЗВРЪЩА ОТНОВО СВОЯТА ЛЮБИМА, УМЪРТВЯВА КУРТИЗАНКИТЕ, КОИТО СА Я УБИЛИ, И СЕ ЖЕНИ ЗА НЕЯ.

Не се чувал никакъв шум, докато Цеца продължавала да разказва. Но щом свършила, се завързал дълъг разговор: всички започнали да говорят за магарешките фъшкии и за вълшебната тояга. Някой казал, че ако израсне цяла гора от такива тояги, ще се намерят малко желаещи да се занимават с грабежи, а тези, които са грабили преди това, ще се вразумят. И няма да е като в наше време: повече магарета отколкото стоки [1]. Когато се наприказвали хубаво за тези неща, принцът наредил на Чека да продължи нишката на приказките. Тя казала:

- Ако се замислят мъжете колко злини, колко беди и колко падения стават по света по вина на проклетите блудници, щяха да се боят от следите на безчестна жена повече отколкото от змия и нямаше да губят честта си заради отрепки от бардака, нямаше да превръщат живота в лечебница за скърби и нямаше да си пръскат цялото имане за някоя уличница, която не струва и три торнезе [2]. Защото тя само ще ги натъпче с хапчета, в които са смесени скраб и обиди, както ще чуете сега за един принц, който попаднал в мрежите на тази гнусна порода.

Живеели в селцето Миано мъж и жена, които нямали деца и се измъчвали от желанието да оставят след себе си потомство, особено жената, която все казвала: "О, Боже, направи така, че да родя нещо, пък било то и миртово клонче!" И толкова повтаряла тази песен, толкова досаждала на небето с тези думи, че коремът ѝ се надул и закръглил, а след полагащото се време, вместо да роди момче или момиче, произвела от Елисейските полета на своите вътрешности едно красиво миртово клонче. Тя го насадила с голямо удоволствие в една саксия, украсена с прекрасни маскарони, поставила я на прозореца и я поливала сутрин и вечер, по-старателно отколкото селянин полива лехите с броколи, надявайки се да изкара добра реколта.

Веднъж синът на краля, който бил на лов, минал покрай нейната къща, увлякъл се безумно от красивото клонче и изпратил да кажат на стопанката, че ще го купи за каквато цена му предложи. И стопанката, след хиляди несъгласия и уговорки, накрая, възбудена от изгодата, впримчена в обещания, смутена от заплахи, победена от молби, му дала саксията, като го заклела да пази клончето и да се грижи за него, защото наистина го обичала като своя дъщеря и го смятала за такава, защото било плод на нейната утроба.

Нечувано зарадван, принцът наредил да отнесат саксията с клончето в покоите му, да я поставят на прозореца и започнал сам да я окопава и полива. А после се случило следното: един път принцът си легнал в леглото, слугите загасили свещите и едва наоколо всичко утихнало и всички в двореца потънали в първия си сън, той чул стъпки, все едно някой върви пипнешком към леглото му.

Започнал да си мисли: или някой слуга се промъква да отмъкне кесия с пари, или домашен дух - да му дръпне одеялото. Но той бил храбрец, който не би се уплашил и от самия дявол, така че замръзнал на място като умряла котка, очаквайки какво ще стане по-нататък. И почувствал, че съществото се приближило съвсем до него, докоснал го и усетил, че е гладко. И където очаквал да се натъкне таралежови игли, намерил нещо по-нежно и по-меко от берберска вълна, по-приятно и податливо от опашка на златка, по-копринено и ефирно от перцата на щиглец. Той бързо се преместил по-близо, като помислил, че това е фея (както наистина било), залепил се за нея като коралов полип и започнали да играят на "Мълчалива птичка" и на "Камък в скута" [3].

А после - преди Слънцето да се покаже и като лекар да прегледа клюмналите и печални цветя, които го очакват с нетърпение - загадъчната гостенка се вдигнала от ложето и изчезнала, а принцът останал сам, изпълнен с блаженство, бременен с любопитство, натоварен с учудване. И понеже тази история се повтаряла в продължение на седем дена, го разяждало и го измъчвало желанието да разбере що за щастие са му подарили звездите и що за кораб, натоварен със сладостите на Любовта, идва всяка нощ и хвърля котва в леглото му.

Но ето че, когато през една нощ, уморено от неговите ласки, милото момиче спяло, той завързал едната от плитките му за ръката си, за да не се измъкне, извикал слугата си и му наредил да запали свещите. И какво видял? Истински цвят на красотата, чудо сред жените, огледалце, украсено яйце на Венера, прекрасно съкровище на Любовта. Видял кукличка, изящна гълъбица, фата Моргана [4], копринено знаме, златен клас. Видял похитителка на сърца, соколово око, пълна луна, човчица на гугутка, кралска хапка, драгоценен камък. Видял в крайна сметка такова зрелище, че направо ум да ти зайде.

И като съзерцавал тази красота, възкликнал:

- Скачай в огъня, Кипърска богиньо! Обеси се, Елена! Махнете се, Креуса и Фиорела [5], защото вашата хубост е нищо пред хубостта на тази красавица, която струва колкото двете ви, взети заедно! О всецяла, съвършена, зряла, пълна, истинска красота! О, дар, достоен за кралските съкровищници, за Севиля, за блясъка на двора! О, грация, която няма нито едно петънце, която няма предел! О, сън, сладък сън, пролей своята макова отвара в очите на тази драгоценност, не ме лишавай от насладата да съзерцавам, колкото си искам, този триумф на красотата! О, прекрасна плитка, която ме свързва с нея! О, прекрасни очи, изгарящи ме с огън! О, прекрасни устни, изпълващи ме със сила! О, прекрасна гръд, която ме утешава! О, прекрасна ръка, която ме пронизва! Къде, къде, в коя работилница за чудеса на Природата е изваяна тази жива статуя? Коя Индия изпрати своето злато за тези коси? Коя Етиопия - слонова кост, за да оформи това чело? Каква Марема [6] даде изумруди за тези очи! Кой Тир донесе пурпур, за да украси с червено това лице? Кой Изток поднесе своите бисери, за да нареди тези зъби като огърлица? Кой планински връх подари от своите снегове за белотата на тази гръд? От снеговете, които като по чудо, въпреки природата, дават живот на цветята и възпламеняват сърцето!

С тези думи я взел в обятията си, все едно от това му зависел животът. И като я обгърнал така, тя се събудила и отговорила на въздишките на влюбения принц с грациозна прозявка. Като видял, че е будна, той ѝ каазл:

- О, мое щастие! Щом когато разглежда този Храм на любовта без свещи, се гърчех в мъки, какво ще стане с живота ми сега, когато ти запали своите два светилника? О, прекрасни очи, които с един триумфален пас на светлината накарахте звездите да играят на разорена банка [7]! Вие, само вие пронизахте това сърце и само вие, като прясно яйце, можете да му наложите целебен пластир [8]! Ти, моя целителко, смили се над болния от любов, който бе обхванат от жар, когато лъчите на твоята красота смениха нощната тъмнина! Докосни с ръце гърдите ми, пипни пулса ми, напиши ми рецепта! Но защо ли чакам рецепта, скъпа моя? Сложи на устните ми пет лечебни сиропчета с твоята нежна уста! Не искам никакви разтривки, а ласките на твоите ръце, защото съм уверен, че само сърдечната напитка на твоята великолепна грация и коренът на този волски език [9] ще ме направят съвсем свободен и здрав!

Пламнала като огън, феята отвърнала на тези думи:

- Защо ме хвалиш толкова, принце? Аз съм твоя робиня и за да служа на царственото ти лице, бих се радвала и нощното гърне да ти изнасям. Смятам за голямо щастие, че от миртово клонче, растящо в глинена саксия, се превърнах в лавров клон, сведен към гостилницата на едно живо сърце - сърце, изпълнено с такова величие и такава доблест!

Разтопен от думите на феята като лоена свещ, принцът започнал да я прегръща отново, запечатал посланието ѝ с целувка, вдигнал ръка и казал:

- Давам дума, че ще станеш моя жена, ще бъдеш господарка на моята държава, ще владееш ключовете от моето сърце, защото кормилото на живота ми е вече в ръцете ти.

След тези и стотици други любезности и ласки, като станали накрая от леглото, те проверили дали са им здрави стомасите. И така правили няколко дена.

Но Фортуна, която си играе с нещастията и разрушава браковете, винаги разхвърля бодилите си под нозете на влюбените. Подобно на противно кученце, тя винаги се изсира по време на най-висшите удоволствия на Любовта. Случило се така, че извикали принца на лов, за да убият едно огромно диво прасе, което опустошавало полетата на страната. Заради това трябвало да се раздели с любимата си, а с нея заедно да остави и две трети от сърцето си.

Но понеже я обичал повече от живота си и виждал, че затъмнява с красотата си всичките други красавици, от неговата любов и от нейната красота се появило нещо трето - това, което можем да наречем буря в морето на любовните радости, дъжд над бельото на любовните ласки, сажди, падащи в сочното ястие на наслаждението, което влюбените вкусват. Явила се тази, за която може да се каже, че жили като змия и пробива като червей, горчи като жлъчка и изстудява като лед, тази, заради която животът на влюбените е винаги като балансиране на въже, умът е неспокоен, а сърцето се терзае от подозрения. [10]

Така че принцът се обърнал към феята и казал:

- Трябва, сърце мое, да отсъствам две или три нощи. Само Бог знае с колко скръб те напускам, защото ти си истинската ми душа. Нека Небето ми бъде свидетел: ако ме пуснеш в тръс [11], аз ще препусна в галоп към Смъртта. Но понеже не мога да не отида, защото трябва да изпълня желанието на баща си, ще трябва да те оставя сама. И те моля, заради любовта ми, която изпитваш към мене, да се върнеш обратно в саксията и да не излизаш, докато не се върна. И тогава всичко ще бъде като преди.

- Така и ще направя - казала феята - защото не мога, не искам и няма как да възразя на това, което желаеш. Затова върви, дано те съпътства майката на успеха и знай, че ще бъда редом до тебе. Но изпълни и ти моето желание: завържи за върха на мирта копринена нишка и звънче. А когато се върнеш, дръпни нишката - звънчето ще зазвъни, аз ще изляза бързо при тебе и ще кажа: "Ето ме".

Принцът направил точно така. После извикал слугата си и казал:

- Ела тук, отвори си ушите и слушай добре. Застилай леглото ми всяка вечер, все едно скоро ще дойда и ще си легна. Поливай винаги клончето във вазата и внимавай: преброил съм ѝ всички листа и ако само едно падне, ще останеш без хляб.

Казал това, яхнал коня си и оставил феята като овца на месар, за да гони дивото прасе.

Между другото седем жени с лошо поведение, които принцът държал при себе си, като видели как той изстинал в любовта си и престанал да обработва нивите им [12], започнали да подозират, че е забравил предишната си дружба с тях заради някаква нова интрига. Желаейки да разберат причината, те извикали един каменар и срещу добро заплащане той изкопал от дома им тунел направо до покоите на принца.

Като влезли там, записаните [13] блудници, в желанието си да видят дали някоя нощна сова не е очаровала техния клиент, надникнали в спалнята, но не намерили никого, видели само прекрасната миртова клонка и всяка си откъснала по един лист. Само най-малката от тях хванала върха, за който било вързано звънчето.

Звънчето започнало да звъни и феята, като помислила, че това е принцът, излязла веднага. Щом уродливите харпии видели това лъчезарно чудо, нахвърлили се върху него със своите нокти, казвайки:

- Ти ли отклони водите на нашите надежди към своята мелница? Ти ли заграби за себе си благосклонността на нашия господар? Ти ли, красавице, си присвои достоянието, купено с нашите тела? Добре дошла, срещнахме се! Сега ще те изцедим! Ще съжали майка ти, че в лош момент те е изсрала! Мислеше си, че си завладяла нашата градина, но те заловихме навреме. Да не съм се появила на бял свят за девет месеца, ако сега не си платиш за всичко!

Като казали това, строшили главата ѝ с тояга и разкъсали тялото ѝ на стотици парчета. Всяка взела по една част от разкъсаното тяло, само най-малката не искала да участва в това жестоко дело и когато я накарали да направи същото като тях, прибрала само малък кичур от прекрасните златни коси. Като направили това, те изчезнали по същия подземен ход.

По това време дошъл слугата, за да приготви постелята и да полее клончето, както заповядал господарят му. Когато видял нещастието, едва не умрял от страх. Като си хапел ръцете, събрал частите от плътта и костите, очистил кръвта от пода, сложил всичко в саксията и го полял с вода. След това приготвил леглото, заключил стаята, оставил ключа под вратата и духнал далече от тази страна.

Но ето че принцът се върнал от лов, дръпнал копринената нишка и звънчето зазвъняло. Но със звънче звънят, когато ловят пъдпъдъци. Със звънче звънят, когато излиза епископът. А нещастният принц и с църковни камбани да звънял, неговата фея била разсеяна [14]. Изтичал той веднага в своите покои и като нямал търпение да вика слугата си и да иска ключа, разбил катинара, отворил вратата, влязъл вътре и разтворил прозореца... Видял празната ваза и започнал да ридае, да реве, да вика, да крещи и да се дере:

- О бедният аз, о нещастният аз, о печалният аз! Кой се подигра така с мене? "Кой брада от коноп ми надяна, / кой на чашки ловко ме би?" [15] О ограбен, нещастен и съсипан принц! О мое прекършено клонче, о моя изгубена фея, о мой живот, почернял от мъка, о радости мои, отнесени като дим, о сладости мои, напръскани с оцет! Какво ще правиш сега, злополучни Кола Маркионе? [16] Какво ще правиш, нещастнико? Скачай в рова и ще се избавиш от бедата! Лиши се от най-хубавото нещо в живота и още не си прерязал гърлото си? Загуби безценно съкровище и още не си прекарал бръснач по вените си? Изтриха те от живота и още не си скочил от високо? Къде си, къде си, мой мирт? Коя черна душа ограби моята прекрасна саксия? О проклет лов, отне ми всичката радост! Тежко ми, аз съм пропаднал, безнадежден, мъртъв, това е краят на дните им, невъзможно е да живея без тази, която е моят живот. Ще си отида от света: без нея сънят ми ще е мъчение, храната - отрова, удоволствията - задух, а животът - горчивина.

Тези и други думи, способни да разчувстват даже уличните камъни, изрекъл принцът. След дълъг плач и горчиви ридания, изпълнен със скръб и гняв, безсилен да затвори очи за сън и да отвори уста за храна, дотолкова се отдал на мъката, че лицето му, червено преди това като източен цинобър, сега пожълтяло като аурипигмент и сочното прошуто на устните му се превърнало в гранясала сланина.

В същото време феята израснала отново от остатъците, събрани в саксията, и видяла как нейният нещастен любим си скубе косите и се мята в ридания, изсъхнал като клечка, с цвят на болен испанец, на зелен гущер, на тревна тинктура, на жълтеница, на круша, на опашката на канарче, на вълчи изпражнения. Развълнувана, тя изскочила от саксията като лъч светлина от сляпа лампа [17], появила се пред Кола Маркионе и ката хванала ръцете му, казала:

- Стани, стани, мой принце, достатъчно! Спри да тъгуваш, остави плача, изтрий сълзите, забрави гнева, потисни скръбта! Виж, аз съм отново жива и прекрасна, напук на проклетите жени, които строшиха главата ми и направиха с мене това, което направил Тифон със своя нещастен брат [18].

Като видял с очите си чудото, на което не можел да повярва, принцът се върнал от смъртта към живота, бузите му отново заруменели, страст закипяла в кръвта му, бурно започнали да дишат гърдите му. Дарил любимата си с хиляди нежности и ласки и поискал да разбере от начало до край всичко, което станало. Като чул, че слугата му не е виновен, изпратил да го повикат. Организирал голям пир и, с благосклонното съгласие на краля, се оженил за феята. Поканил най-изтъкнатите хора в кралството, но освен това наредил да дойдат и седемте харпии, които убили млечната телица.

А когато свършила гощавката, принцът посочил феята и започнал да пита поред всеки от гостите: "Какво заслужава този, който направи зло на тази мила жена?" А тя седяла до него, толкова прекрасна, че порела сърцата като бръснач, издигала високо душите като макара и привличала желанията като магнит. Тогава всички, които били на масата, започнали да отговарят: един, че злодеят е достоен за бесилката, друг, че трябва да го сложат на колелото, някой казвал да го мъчат с клещи, някой да го хвърлят в пропаст, този предлагал едно наказание, онзи друго. Дошъл накрая редът и на седемте отвратителни муцуни, на които разговорът не им се харесвал и започвали вече да виждат, както се казва, лоши сънища, но нямало къде да се дянат. И понеже устата се отваря често там, където се лее вино, те отвърнали, че ако някой дръзне да вдигне ръка срещу този сладостен плод на Любовта, трябва да бъде удавен жив в канализацията.

Когато произнесли със собствените си уста тази присъда, принцът казал:

- Сами си водехте делото, сами се осъдихте. Остава само да наредя и да се изпълни вашето решение. Защото вие сте тези, които, безсърдечни като Нерон и жестоки като Медея, строшихте тази прекрасна главица като яйце и насякохте несравнимото тяло на парченца като месо за наденица. Така че хайде, да не губим време! Нека ги хвърлят в най-големия отходен канал на кралството, за да свърши там презреният им живот!

Когато всичко това било изпълнено, принцът омъжил най-малката сестра на уличниците за своя слуга, като ѝ дал добра зестра, и направил сит живота на бащата и майката на миртовото клонче. Заживял той с феята във веселие, а дъщерите на сатаната се разделили горчиво и мъчително с живота, като потвърдили истинността на казаното от древните мъдреци:

Лошата коза скача, докато не я хванат за рогата.

БЕЛЕЖКИ

1. От ранното средновековие до втората половина на XIX в. нападенията и грабежите по планинските пътищата били всекидневно явление в Южна Италия.

2. Дребна неаполитанска монета, равна на шест кавало.

3. Действителни названия на детски игри от времето на Джамбатиста Базиле. Бележка на П. Н.: Първата игра ("Passara muta") може да се преведе и нецензурно - "Мълчалива пичка", защото думата "passara" (съвр. ит. - "passera") означава врабче, но и женски полов орган.

4. Келтските легенди за феята Моргана (итал. fata Morgana) преминават през Средните векове в италианския фолклор, а оттам и в поезията (Торквато Тасо).

5. С прозвището Кипърска богиня са наричали Венера. Името Креуса е свързано с няколко персонажи от античната митология и литература, така се казва съпругата на Язон, погубена от Медея, у Вергилий това име носи съпругата на Еней. Фиорела е героиня на популярния през ХVII век любовен роман "Историята на Марко и Фиорела".

6. Местност в Тоскана. Мълвата твърдяла, че там се срещат изумруди.

7. Вид игра на карти. Сравненията в тази сфера увличат Базиле не по-малко от кулинарните асоциации.

8. Пластир за затваряне на рани са правили от яйчен белтък, розово масло и борова смола.

9. Папрат, чиито корени се използват с лечебна цел.

10. Бележка на П. Н.: Целият абзац е намек за ревността.

11. Което ще рече: "ако ме изоставиш".

12. Бележка на П. Н.: Евфемистичен израз за полов акт.

13. В оригинала leiestre - записани, регистрирани. Така наричали проститутките, защото се водели на отчет в градската управа.

14.. Омонимия - разсеяна (distratta), тоест невнимателна, и разсеяна, тоест разпръсната на части. Бележка на П. Н.: Приведената дума свидетелства, че Пьотр Епифанов е превеждал от съвременен италиански език, а не от оригинала, в оригинала думата е storduta (със същото двояко значение).

15. Двустишието по всяка вероятност е заимствано от фолклора. Изразът "да надяна брада от коноп", в смисъл "да се надсмея", се използва и до днес. "Чашки" се наричала една от боите в неаполитанските карти за игра. Бележка на П. Н.: В оригинала двустишието е римувано: "E chi m`ha fatto sta varva de stoppa? E chi m`ha fatto sto triunfo de coppa?"

16. Базиле нарича за първи път своя герой по име. Като дава на героите си обикновени италиански имена, той ги преобръща в местна простонародна форма. В дадения случай името е двойно: Кола е умалителна форма на Николо, Маркионе е гръцко-римското име Маркион. Синът на краля е наречен с умалително име, както приказните кралства имат имена, характерни за села, така че все едно се умаляват размерите на реалността.

17. Желязна лампа с вратичка, която при необходимост можело да бъде затворена, без да се загаси свещта.

18. Тифон е гръцкото име на египетския бог на злото Сет, който разкъсал на части тялото на убития от него Озирис.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.