СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 17, 2016

Южна Сърбия ли?

Димитър Иванов от с. Екши Су, Леринско, Егейска Македония - "Южна Сърбия ли?", публикувано във в-к "Македония", бр. 199, София, 13 юни 1927 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

След всяка война има победители и победени. Тежко на победения, казваме, когато мисълта ни отнася в далечното минало.

В последния общоевропейски конфликт трябваше да се яви един Уилсън с библията под мишница, с палмата на мира в ръка и с лозунг: обособяване на нациите в своите етнически граници, за да се тури край на незапомнената в историята война. В своята мисия за мир между народите той не малко допринесе, щото марсовите везни да натегнат към оня от двата враждуващи лагера, в който се бяха приютили подпалвачите на пожара – и по една ирония на съдбата редом с победителите и те минаха за такива. В името на Уилсоновия лозунг, вместо наказание, те бидоха щедро надарени: при минимални жертви имат максимални придобивки, санкционирани с ред договори.

Придобивки несправедливи. Заграбиха чужда земя и едните от тях я нарекоха „Южна Сърбия“, боейки се адже от името ѝ. „Южна Сърбия“ ли? Анемичното име на Сърбия, която нищо не е дала на общочовешката култура, да покрие светлото име на страна, която е дали гиганти в областта на мисълта и веществената култура на цялото славянство, Македония, която е създала епохи и епопеи в далечно и близко минало, Македония, която носи на главата си корона, украсена с имената са солунските братя, Климент, Наум, Самуил, Отец Паисий, Миладиновци, Пърличев, Даме, Гоце, Пере, Тодор Александров и много други знайни и незнайни, броят на които е плеяда, а името им легион лъчезарни имена, които ще напомнят на историята и поколенията името ма майката земя, що ги е откърмила. Новите поробители, смущавани от великите сенки на синовете ѝ, които с кръвта си очертаха границите на своята родна страна, грижливо избягват да споменат името ѝ, без обаче да помислят, че изпадат в комичното положение на щрауса, който пред опасността заравя главата си в писъка. Боят се от името Македония, защото тя ще бъде тяхната гробница. Асимилаторските доктрини, препоръчани, за срам, и от Бенеш, инквизиторските похвати на Маткович и своеволията на пияните пандури не ще са в състояние да изтръгнат от сърцето на македонеца безграничната обич към родна земя, нито пък желанието да умира за Македония тъй, както македонецът знае да умира. Народ, който е преживял петвековно робство и е оцелял, народ, който е излъчил от себе си великани, народ, който познала ужасите на Акия, Подрум кале, Фезан и всичките турски зандани, само заради това свещено име Македония и своята българска принадлежност, ще остане непоколебим и пред нечувания морален и физически гнет, упражняван над него от сатрапите на 20-и век. Закърмен а борба, живее и ще живее в борба, която ще продължи до деня, когато ще въз-тържествува световната правда и ще огрее свободата над родни балкани и долини.

Тогава светът ще се запита: Южна Сърбия ли? Кой от южна Сърбия, ако има такава, може да обича своята родина така, както е способен да обича македонският българин? Има ли някой пред бесилката да е извикал: „Аз умирам, но отечеството ще живее?“ Кой е седял над бомби и равнодушно е подпалвал фитила, за да бъде разкъсан пред отечествения олтар? Отговорът на всички тези и много други въпроси е само един: това е македонският българин, само той е способен на подобно себеотрицание, само той е, който чуждото не иска, но своето не дава.

Ето защо името на Македония няма да слезе от световната сцена, историята и географията няма да престанат да говорят за нея. Името ѝ с учудване ще се предава от поколение на поколение, докато светът светува и докато кръшна българска реч там се чува.

БЕЛЕЖКИ

1. На снимката: Учители и ученици от неделното българско крушевско училище с председател Димитър Иванов.

2. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: През 1889 г. Димитър Иванов завършва педагогическото отделение на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". След това работи като учител в българските училища в Крушево, Охрид и др. Затворен от турските власти в Битоля, след излизането си от затвора се спасява в България и работи като учител в Габрово. Активен деец на Илинденската организация и неин председател.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.