СЛУЖБОМЕР

петък, ноември 11, 2016

Лекции по руска литература – брой 45

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.

III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5.

"ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

2.

Защо убива Расколников? Причината е извънредно заплетена. Ако се вярва на това, което доста оптимистично иска да докаже Достоевский, Расколников е прекрасен млад човек, предан от една страна на семейството си и от друга страна на възвишените идеали, способен на саможертва, добър, великодушен и трудолюбив, макар да е много високомерен и горд, толкова, че да се затвори в себе си и да не се нуждае от никакви сърдечни отношения. Този много добър, великодушен и горд млад човек е отчаяно беден.

Защо Расколников убива старата лихварка и нейната сестра? Явно за да избави своето семейство от бедността, да спаси сестра си, която се кани да се омъжи за богат негодник, и да ѝ помогне да завърши университета. Но той извършва убийството и за да си докаже, че не е обикновен човек, подчиняващ се на неизвестно от кого измислени нравствени закони, а личност, способна да създаде свой закон, да издържи цялата тежест на моралната отговорност, мъките на съвестта и да избере за една блага цел (помощта на семейството, собственото образование, което ще му помогне да облагодетелства човечеството) злодейско средство (убийството), но без да увреди душевното си равновесие и достойния си живот.

Той убива и защото, според любимата идея на Достоевский, разпространението на материалистическите идеи опустошава нравствено човека и може да направи убиец дори от един положителен млад човек, така че той да се реши лесно на престъпление при съдбоносно стечение на обстоятелствата. Обърнете внимание на фашистките идеи, които развива Расколников в своята "статия": човечеството се състои от две части, тълпа и свръхчовеци, мнозинството трябва да се подчинява на установените нравствени закони, но на единиците, извисяващи се над тълпата, трябва да им се даде свобода да установяват свои закони. Отначало Расколников заявява, че на Нютон и на другите велики учени трябва да се принасят в жертва стотици човешки животи, ако те се окажат пречка пред техните открития. По-късно неизвестно защо забравя за тези благодетели на човешкия род, като съсредоточава вниманието си върху съвсем нов идеал. Всичките му високомерни стремежи се насочват към Наполеон, в когото вижда силна личност, ръководеща тълпата, решила се да вземе властта, чакаща само някой да я вземе. Така незабелязано става прескокът от честолюбивия благодетел на човечеството до честолюбивия властолюбив тиранин. Промяна, достойно за по-сериозен психологически анализ от този, който би могъл да предприеме вечно бързащият Достоевский.

Следващата любима идея на нашия автор е, че престъплението довежда престъпника до душевен ад, неизбежна участ на всички злодеи. Самотните вътрешни страдания обаче не водят до изкупление. Изкуплението идва едва чрез страдание пред хората, пред съда на обществото, чрез преднамерено самоунижение и позор в очите на ближните - само те могат да донесат на страдалеца прошка, изкупление, нов живот и така нататък. Това е пътят, който трябва да измине Расколников, но ще се върне ли към престъпленията, не се знае. Спомнете си идеята му за свободната воля, за престъплението, извършено в името на самото престъпление, за правото сам да създаваш за себе си нравствени закони. Успял ли е Достоевский да внуши доверие към всичко това? Съмнявам се. Расколников е преди всичко неврастеник, а изкривеното възприемане на която и да е философска идея не може да я дискредитира. Достоевский по-скоро би успял, ако беше създал Расколников здрав, уравновесен, сериозен млад човек, объркан от материалистическите идеи, разбрани прекалено буквално. Но Достоевский знаел прекрасно, че от това няма да излезе нищо, че ако дори подобен уравновесен млад човек възприеме абсурдните идеи, пред които не устоява слабата психика на Расколников, здравата човешка природа би го удържала от умишлено убийство. Затова не е никак случайно, че всички престъпници у Достоевский (Смердяков в "Братя Карамазови", Федка в "Бесове", Рогожин в "Идиот") не са с ума си.

Чувствайки слабостта на своята позиция, Достоевский привлича всевъзможни мотиви, за да подтикне Расколников към пропастта на престъпните изкушения, която, както сме длъжни да вярваме, се е разтворила пред него със старанието на немската философия. Унизителната бедност, не само неговата, но и на обичаните от него сестра и майка, готовността на сестрата да се самопожертва, низостта и нищожността на набелязаната жертва - подобно изобилие от едновременни причини сочи, че и самият Достоевский е чувствал нестабилността на своите позиции. Кропоткин отбелязва съвсем сполучливо: "Зад изображението на Расколников чувствам самия Достоевский, който се опитва да разреши въпроса може ли той или човек като него да бъде доведен до престъпление, като Расколников, и какви сдържащи мотиви биха могли да му попречат, на него - Достоевский, да стане убиец. Но въпросът е в това, че такива хора не убиват".

Подписвам се напълно и под твърдението на Кропоткин, че "...хора като съдебния следовател или Свидригайлов принадлежат към областта на романтичните открития". Бих отишъл по-далече и бих добавил към тях Соня. Тя произлиза от романтичните героини, на които не по тяхна вина се е наложило да живеят извън установените обществени рамки и върху които обществото е стоварило цялото бреме на позора и страданията, свързани с техния начин на живот. Тези героини не напускат световната литература, откакто през 1731 г. добрият абат Прево дава началото им в образа на Манон Леско - много по-изискан и затова много по-трогателен. У Достоевский темата за падението, за унижението не ни напуска от самото начало и в този смисъл Дуня, сестрата на Расколников, и пияното момиче, мярнало се на булеварда, и добродетелната проститутка Соня са сестри от семейството героини на Достоевский, които оплакват съдбата си. Страстната убеденост на Достоевский, че физическото страдание и смирение поправят човешката природа, се корени в личната му трагедия: чувства, че живеещият в него свободолюбец, бунтар и индивидуалист е изчезнал почти напълно през годините, прекарани в Сибир, изгубил е природната си непосредственост, но смята упорито, че се е върнал оттам "поправен".

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.