СЛУЖБОМЕР

събота, ноември 12, 2016

Нобелови лауреати – 1937 година

Едгар Алджърнън Робърт Сесил (Edgar Algernon Robert Cecil)

14 септември 1864 г. – 24 ноември 1958 г.

Нобелова награда за мир, 1937 г.

(За заслуги пред Обществото на народите.)

Английският държавен деец Едгар Алджърнън Робърт Сесил (виконт Сесил ъф Челууд) е роден в Лондон, от петимата сина на лорд Робърт Артър Талбот Сесил, маркиз Солсбъри, той е трети. Бащата на Сесил, член на камарата на общините, по-късно става министър-председател. Обкръжен от разкош, обичаен за средите на британската аристокрация, Сесил е възпитаван до тринадесетгодишна възраст в домашни условия. Като двамата си по-големи братя постъпва в Итън, а след това в Оксфорд, където изучава право и през 1886 г. получава образователна степен. През следващата година, вече с право за юридическа практика, става адвокат в Лондон. През 1889 г. се жени за лейди Еленор Лембтън, семейството няма деца.

Когато през 1906 г. е избран в парламента като кандидат на Консервативната партия (окръг Ийст Меирлибон, Лондон), Сесил вече има репутацията на човек с прогресивни възгледи. Привърженик на ограничената свобода на търговията и на женското избирателно право, една година по-късно той се конфронтира със своята партия. Скъсва с консерваторите и се кандидатира на изборите за парламент като независим кандидат и два пъти търпи поражение, докато не получава място в камарата на общините от Хитчин (Хертфордшир), което запазва в продължение на дванадесет години.

Сесил е на петдесет години, когато през 1914 г. Великобритания обявява война на Германия. Той не подлежи на наборна служба и започва работа в отдела за ранените и безследно изчезналите към Международния комитет на Червения кръст в Париж, Болоня и Лондон. Скоро е назначен за заместник-секретар по външните работи, а през 1916 г. - за министър. Сблъсъкът с ужасите на войната по времето, когато работи в Червения кръст, подтиква Сесил да да предлага мирни планове. През септември 1916 г. той изпраща до членовете на британския кабинет меморандум с предложение да се проучи възможността за създаване след войната на съд, в който споровете между държавите да се решават по мирен път. Въпреки съпротивата на министерството на външните работи, предложението на Сесил е одобрено от кабинета и ляга в основата на британския проект за Обществото на народите.

Веднага след Първата световна война Сесил заема поста канцлер на Бирмингамския университет. Той присъства на Парижката мирна конференция през 1919 г. като специален съветник на британската делегация. Среща се с американските представители, начело с Удроу Уилсън, и с френските, начело с Леон Буржоа, и организира комитет за съдействие на британската делегация при изработването на условията за мирното съглашение. Освен всичко друго, той препоръчва да се приемат Германия и нейните съюзници в Обществото на народите. Неуспехът на това начинание, както пише по-късно Сесил, се превръща в "най-голямото бедствие за Обществото. В резултат от това се създаде впечатление, че Обществото се ръководи от Франция и Англия и че не е нищо друго освен продължение на военния съюз". Като претърпява поражение с плановете за Германия, Сесил, със съдействието на Фритьоф Нансен, успява да убеди неутралните страни да влязат в Обществото на народите.

Скоро след конференцията Сесил напуска своя правителствен пост в знак на протест срещу отделянето на държавата от уелската църква. През 1920-1922 г. участва в работата на Асамблеята на Обществото на народите като представител на Южна Африка, назначен от Ян Смьотс. Заемайки тази длъжност, Сесил се присъединява към малка група делегати (сред които са Нансен и Карл Брантинг), стремяща се да постави работата на заседанията на Обществото на чисто парламентарна основа. Когато през 1923 г. се сформира ново британско правителство, Сесил получава титлата виконт Сесил ъф Челууд и става лорд-пазител на малкия държавен печат, като тази малко ангажираща длъжност му позволява да се посвети изцяло на Обществото на народите.

Практически от самото начало дейността на Обществото се разгръща в обстановка на растящ милитаризъм. През 1923 г. Мусолини изпраща военни кораби да завземат гръцкия остров Корфу заради убийството на италиански граждани на гръцка територия. Сесил и Нансен се опитват да убедят Съвета на Обществото да изпълни ролята на посредник, докато въпросът бъде разгледан от международен съд, но безуспешно и спорът е решен без участието на Обществото.

Друг неуспех очаква Сесил през следващата година, когато британското правителство отхвърля Женевския протокол, с който се урежда юрисдикцията на международния съд въз основа на принципите на международното право. В протокола се съдържа също така призив да се постигне съглашение за колективна сигурност и да се проведат конференции за разоръжаване. През 1927 г. Сесил представлява Великобритания на Женевската конференция за мирно разоръжаване, в която участват Япония и САЩ. Отказът на британското правителство за паритет със САЩ проваля преговорите и Сесил отново подава оставка. Но продължава да е активен по въпросите на Обществото на поста председател на международната федерация на обществата - неофициална организация към Обществото на народите.

През 1932 г. президентът на САЩ Хърбърт Хувър въплъщава много от идеите на Сесил в план за разоръжаване, който получава предварителното одобрение на Италия, Германия, Съветския съюз и някои други държави. Но и този план е провален с усилията на Великобритания, което уврежда сериозно авторитета и влиянието на Обществото на народите. Непоколебимият Сесил организира неофициален плебисцит. Проведен през 1934-1937 г., той показва, че повече от единадесет милиона англичани са за разоръжаване и мирни инициативи. Над 90% от анкетираните изразяват подкрепа на Обществото, а 80% се произнасят против военно-въздушните сили.

Поредната криза на Обществото е през 1935 г., когато италианските войски нахлуват в Етиопия. Общественото мнение във Великобритания иска единодушно санкции срещу Италия, но за разочарование на Сесил правителството бездейства. През 1936 г. с усилията на Сесил е създадена обществена организация за подкрепа на разоръжаването и за формиране на механизми за решаване на конфликтите със силите на Обществото на народите.

По време на Втората световна война Сесил публикува "Великият експеримент" ("Great Experiment", 1941 г.), разказ за дейността си в Обществото на народите. След войната присъства на последното заседание на Обществото в Женева и е избран за почетен пожизнен президент на Асоциацията на Обединените нации. Автобиографията му "Целият път" ("All the Way") се появява през 1949 г.

Умира на 94 години в Тънбридж Уелс няколко месеца преди смъртта на съпругата си.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/cecil.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:

1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 1913 1914 1915 1916 1917 1918 1919 1920
1921 1922 1923 1924 1925 1926 1927 1928 1929 1930 1931 1932 1933 1934 1935 1936 1937


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.