СЛУЖБОМЕР

петък, декември 07, 2012

Вместо дуел - песен

Възнамерявах тук да има един малък преведен текст от списание „Diletant“ за дуела на Пушкин и Дантес.

Досега все съм си мислел, че Пушкин е обявил дуела, по време на който получава смъртоносната рана.

В текста обаче видях друго: дуелът е обявен от Луи Хекерен, а фаталният изстрел е произведен от възпитаника му Жорж Дантес, който се дуелира от негово име.

Останах много учуден, но Албена каза, че това е широко известен факт.

И сигурно е така: по въпроса не съм се интересувал специално, чел съм все повърхностни източници, при това не много (Уикито например също казва: „…Александър Пушкин призовава на дуел… Жорж Дантес“).

Та се отказах от публикацията, а който иска да прочете не само за въпросния, но и за други знаменити дуели, да отиде ТУК.

И за да не ви оставя с празни ръце, вместо пистолети, стрелба и смъртоносни рани, ето ви една песен, която лично на мене ми дава много енергия да дупча с копието си ако ще даже и вятърни мелници.

Песента е на Александър Городницки (кой вика, че учените и професорите са сухари!), казва се „Антигалилей“ и е написана под впечатлението от ролята, която Владимир Висоцки изпълнява в спектакъла „Животът на Галилей“ (Брехт).

Ну кто в наши дни поет? - Ведь воздух от гари душен. И рвут мне железом рот, Окурками тычут в душу. Ломает меня палач На страх остальному люду. И мне говорят: "Заплачь!" А я говорю: "Не буду!" Пихнут меня в общий строй, Оденут меня солдатом, Навесят медаль - герой! - Покроют броней и матом. Мне водку дают, как чай, Чтоб храбрым я был повсюду. И мне говорят: "Стреляй!" А я говорю: "Не буду!" А мне говорят: "Ну что ж, Свою назови нам цену. Объявим, что ты хорош. Поставим тебя на сцену." Врачуют меня врачи, Кроят из меня Иуду. И мне говорят: "Молчи!" А я говорю: "Не буду!"

Кой в наши дни пее? - От изгорялото е задушно. И късат ми с желязо устата, фасове гасят в душата ми. Чупи костите ми палачът за страх на останалите хора. И ми казват: "Започвай да плачеш!" А аз казвам: "Не, няма!" Ще ме бутнат в общия строй, ще ме облекат като войник, ще ми окачат медал - герой! - ще ме покрият с ругатни и броня. Дават ми водка, като чай, за да бъда навсякъде храбър. И ми казват: "Стреляй!" А аз казвам: "Не, няма!" И казват ми: "Какво пък, кажи каква е цената ти. Ще обявим, че си добър. Ще те поставим на сцена". Лекари лекуват ме разни, кроят ме - да стана Юда. И ми казват: "Мълчи!" А аз казвам: "Не, няма!"