СЛУЖБОМЕР

петък, декември 21, 2012

Даскалска поезия за края на света

Ако искате да прочетете нещо наистина много сериозно и много силно, веднага идете ТУК.

Иначе, от мене – даскалска поезия.

Скоро не съм мъчил българския език, но краят на света е нещо, което няма как да бъде отминато с лека ръка.

Така че ето какво ми се получи след кратка десетминутна борба на перото с хартията.

В календара на маите няма измама

и светът ще се срине сред пепел и дим.

Но във свят по-различен ще има за двама

път, по който така, като тук, да вървим.

За цената не питам, тя е винаги тежка тежка –

плащаш с нерви, със болка и с кървава пот,

че обратното всъщност би значело грешка,

че обратното всъщност не значи живот.

Да настроим сърцата си с ритъм небесен,

две звезди да си вземем наместо очи,

и заслушани вечно във вечната песен

на простора, да търсим далечни лъчи.

Кой по Млечния друм тъй уверено крачи?

Кой усмихнат не гледа назад, а напред?

Календарът на маите нищо не значи.

От далечна галактика ще ви пратя привет…