СЛУЖБОМЕР

събота, декември 22, 2012

„Това, което съм длъжен да кажа“

Тази песен на Вертински кръжи доста отдавна в главата ми.

Някои неща в нея се връзват добре с днешното време.

Макар че е писана през далечната 1917 година.

Самият Вертински си спомня: „Скоро след октомврийските събития написах песента „Това, което съм длъжен да кажа“. Песента е написана под впечатлението от смъртта на московските юнкери, на чието погребение присъствах“.

Легендата разказва, че авторът бил извикан в ЧК „да даде обяснение“ за изразеното съчувствие към враговете на революцията.

Там Александър Николаевич казал: „Това е просто песен и освен това не можете да ми забраните да изпитвам жал за тях“.

На което чекистите отвърнали: „Ако трябва, и да дишаш ще ти забраним“.

А ето я песента в интерпретация на група „Аквариум“.

В началото на изпълнението Борис Гребеншчиков казва: „За следващата песен е имало много спорове: за коя война е? Оставете… няма различни войни. Войните са, когато хората умират напразно. Каква война, кога е била, това, че песента е написана в началото на века – няма никакво значение…“


Аз не зная защо и кому е потребно -

кой на смърт ги изпрати с нетрепваща ръка…

И толкова безполезно, толкова зло и ненужно

ги спускаха във Вечния покой.

Равнодушните зрители мълчаливо се виваха в шубите

и някаква жена с изкривено лице

целуваше покойника в посинелите устни

и хвърли в свещеника венчалния пръстен.

Покриха ги с елхички, с кал ги затрупаха

и си отидоха в къщи да шушукат насаме,

че е време да се сложи край на безобразията,

че и така всички скоро очаква ни глад.

И никой не се сети просто да застане на колене

и да каже на тези момчета, че в бездарната страна

даже светлите подвизи са само стъпала

към безкрайната пропаст, към недостъпната Пролет.

Аз не зная защо и кому е потребно -

кой на смърт ги изпрати с нетрепваща ръка…

И толкова безполезно, толкова зло и ненужно

ги спускаха във Вечния покой…

Бонус: оригиналното изпълнение на Вертински.