СЛУЖБОМЕР

неделя, декември 30, 2012

Писмо…

…на журналиста Виктор Шендерович до Владимир Буковски във връзка със 70-годишнината на руския писател и дисидент.

Преводът (мой) е направен по текста, публикуван в интернет страницата на радио „Эхо Москвы“.

Скъпи Владимир Константинович!

Ако не живеехме в надулата се от собственото си нездраво „величие“ Русия, пред очите ни губеща разсъдъка си, а в нормална Русия, иначе казано – умееща най-напред да цени своето достойнство, вашият днешен юбилей щеше да е първостепенно събитие у нас.

Но на нашата страна не ѝ провървя.

Затова работническата класа в страната ни, нейните селяни и творческата интелигенция, дружно забравили тази дата, пият днес не за ваше здраве, а просто така. И вашите приятели не ви поздравяват от Останкино, а лично и чрез световната мрежа. Но може би така е дори по-добре – най-малкото за вас.

Какво трябва да помните днес, Владимир Константинович? Не заради гордостта, ей богу, а заради справедливостта… Вие трябва да помните, че сте човек с пламтяща фамилия, символизираща постоянството – със самото си съществуване десетилетия наред ни давате истинска координатна система.

Ние малко ѝ съответстваме, на това са си наши проблеми. А вие сте направили за Родината всичко, каквото сте могли, и малко повече от това, което може да направи човек.

Според една от версиите за мирозданието, всички ние сме произлезли от прах, макар че според моите наблюдения мнозина така и не са се определили, така и си живеят в праха, за да не се изправят два пъти. Затова пък някои – като вас, Владимир Константинович! – от ранната си младост са решили твърдо да бъдат хора и при тях се е получило. Вие сте потресаващ образец за изпълнено предназначение и да ви дава бог здраве и щастие! А че за щастието, според Толстой, е необходимо толкова щастие, колкото и нещастие, вие, струва ми се, знаете отдавна и спазвате тази пропорция.

Прегръщам ви и ви благодаря за надеждата.

Ваш Виктор Шендеровеч