СЛУЖБОМЕР

неделя, декември 02, 2012

Една разходка из София

Бавна и спокойна.

Защото обикновено препускам.

Или бързам от гарата, или бързам за гарата.

Но вчера не беше така: времето ми принадлежеше изцяло, да правя с него каквото си искам.

Есента се чувстваше навсякъде.


Улиците и тротоарите бяха влажни, валяло беше, но преди да дойда (получи се нещо като в онази стара песен: „Валяло е, но аз не съм усетила…“).


Небето беше облачно, но наполовина.


Не беше много оживено, макар че наближаваше единадесет.


Чувстваше се и празничното настроение, някъде типично по български (едната буква на неоновия надпис вече не светеше).


Пред министерския съвет – пожарен кран.


Пред президентството – няма. (Да беше Плевнелиев пожарникар, щяха да му турят.)


Малко по-нататък срещнах двама клепоушковци.


Единият усети, че стрелям само по тези, които ядат хора, и дойде при мене, размахвайки опашка.


Минах по цялата Витошка: старата…


…и новата.


А на гарата се прибирах с любимото ми вече метро.


До влака имаше много време.


Затова…