Когато бях на село, си поиграх – от скука и доколкото мога – с английски език.
Защото отдавна ми беше бръмнала мухата да преведа едно малко съчинение на Едгар По, което преди доста години бях чел на руски език и мисля, че все още не е преведено на български.
Английският ми, разбира се, е много повърхностен.
На село не разполагах с интернет и следователно с мощната подкрепа на речниците в Мрежата, поради което единствен помощник ми беше компютърният TranslateIt!; трудно е да говорим в такъв случай за разпознаване на по-сложни езикови нюанси, а за идиоми и по-особени синтактични конструкции – изобщо.
Така че със сигурност се получи един крайно свободен любителски превод, но нали си е мой – харесвам си го.
И го предлагам по-долу – за тези, които проявят любопитство.
Преводът е направен по първия от трите варианта на произведението (1843, 1845 и 1856 г.; разликите между вариантите са незначителни, поне доколкото им хвърлих бегъл поглед).
И така:
ДА СЕ СДОБИЕШ С ПАРИ
или
ИЗМАМНИЧЕСТВОТО, РАЗГЛЕДАНО КАТО ЕДНА ОТ ТОЧНИТЕ НАУКИ
От началото на света е имало двама души на име Джереми. Единият написал цяла джеремиада за лихварството и се наричал Джереми Бентън. Той бил почитан много от мистър Джон Нийл и бил велик мъж от дребен калибър. Другият дал името на най-важната от точните науки и се наричал Джереми Дидлър [1]. Той бил велик мъж от голямкалибър. Мога дори да кажа – от най-голям калибър.
Измамничеството – или абстрактната идея, която изразяваме с глагола „мамя“ - е лесно разбираемо. Но фактът, действието, явлението измамничество е до известна степен трудно за дефиниране. Ние можем обаче да получим приемливо ясна представа по повдигнатия въпрос, ако дефинираме не явлението, не измамничеството като такова, а човека като животно, което мами. Ако Платон се беше сетил за това, щеше да си спести оскърбленията заради оскубаната кокошка.
Съвсем на място Платон бил попитан дали е човек оскубаната кокошка, която според собствената му дефиниция безусловно е „животно на два крака без пера“. Мене обаче няма да ме обезпокоят с подобен въпрос. Човекът е животно, което мами. Никое друго животно не си служи с измама. И ще ни трябва цял курник оскубани кокошки, за да доказваме противното.
Това, което е същност, съдържание, принцип на измамничеството, характеризира в действителност един клас създания, които носят палта и панталони. Враната краде; лисицата хитрува; невестулката заблуждава; човекът мами. Да мами е неговата съдба. „Човекът е създаден да скърби“ – казва поетът. Ама не е така: той е създаден да мами. Това е неговият стремеж, това е неговата цел, това е неговото крайно желание. Затова за човек, който ни е измамил, казваме „край с него“.
Измамничеството, ако го разгледаме правилно, е нещо сложно, чиито съставни части са: незначителността, изгодата, упоритостта, находчивостта, смелостта, невъзмутимостта, оригиналността, наглостта и хиленето.
Незначителност: Измамникът е незначителен. Неговите действия имат малък мащаб. Заниманията му са на дребно, свързани с плащания на ръка или с документи на предявителя. Ако го съблазнят някога едрите спекулации, той веднага ще се лиши от своите отличителни черти и ще се превърне в това, което наричаме „финансист“. Тази дума съдържа идеята за измамничество във всяко едно отношение с изключение на размера. Така че измамникът може да бъде разглеждан като банкер in petto [2], а неговите „финансови операции“ като мошеничество в Бробдингнаг. Едното до другото е като мастодонт до мишка, като опашката на комета до опашката на прасе, като Омир до Флак и като „Илиада“ до „Сам Пач“.
Изгода: Измамникът се води от собствената си изгода. Той презира маменето заради самото мамене. Обект на неговото внимание е собственият му джоб, и вашите джобове. Той изчаква винаги най-добрата възможност. Той се грижи за Номер първи. Вие сте Номер втори и трябва сами да се погрижите за себе си.
Упоритост: Измамникът е упорит. Той не се отчайва лесно. И всичките банки да фалират, това съвсем няма да го обезпокои. Той преследва неотклонно своята цел и ut canis a corio nunquam absterrebitur uncto [3], така и той няма никога да се откаже от своя замисъл.
Находчивост: Измамникът е находчив. Той е много конструктивен. Майстор е на проектите. Измисля си и мами. Ако не е Александър, ще е Диоген. Ако не беше това, което е, щеше бъде майстор на патентовани капани за мишки или ловец на пъстърва.
Смелост: Измамникът е смел. Той е човек с храбро сърце. Той води война в Африка. Той атакува и завзема. Няма да го уплашат кинжалите на Фри Херън. С малко повече благоразумие Дик Търпин би станал добър измамник, с малко по-малко подмазване – Даниел О`Конъл, а с фунт или два повече мозък – Чарлз Дванадесети.
Невъзмутимост: Измамникът е невъзмутим. Той никога не нервничи. Той никога не е имал нерви. Никога не се смущава. Никога не излиза извън себе си, освен ако не го избутат извън вратата. Той е равнодушен, равнодушен като краставица. Той е спокоен, „спокоен като усмивката на лейди Бъри“. Той се държи свободно, свободно като стара ръкавица или като девиците от древната Бая.
Оригиналност: Измамникът е оригинален, защото има съвест. Мислите му са негови мисли. Той презира използването на чужди мисли. Остарелите трикове са му омразни. Той ще ви върне портмонето, сигурен съм, ако разбере, че е успял да ви го вземе с неоригинална измама.
Наглост: Измамникът е нагъл. Той ходи с важен вид. Държи ръцете си на кръста. Или ги пъха в джобовете на панталоните си. Смее ви се в лицето. Настъпва ви по мазолите. Яде обяда ви, пие виното ви, заема от вас пари, води ви за носа, рита пудела ви и целува жена ви.
Хилене: Истинският измамник поставя в края на всичко хиленето. Но това го вижда само той. Той се хили, когато си е свършил дневната работа, когато определената задача е изпълнена, през нощта, в своята стаичка и изцяло за свое лично удоволствие. Той се прибира вкъщи. Заключва вратата. Съблича се. Загася свещта. Ляга в леглото. Полага глава на възглавницата. И като направи това, вашият измамник започва да се хили. Това не е хипотеза. Това е нещо, разбиращо се само по себе си. Аз разсъждавам a priori [4] и измамникът не би бил измамник без хиленето.
Произходът на измамничеството води началото си от детството на човешката раса. Първият измамник е може би Адам. Във всеки случай можем да открием следите на тази наука назад в доста далечната древност. Съвременните хора обаче са я довели до съвършенство, за каквото нашите тъпоглави прародители не са можели и да мечтаят. Затова, без да се спирам и да разказвам „стари афоризми“, ще се задоволя с кратък списък на някои от по-многочислените „днешни примери“.
За много добра измама може да се смята следната. Домакиня иска да купи примерно диван и я виждат да обикаля различни мебелни магазини. Накрая стига до един, който предлага възхитително многообразие. Тя е приветствана на входа и поканена да влезе от учтив и речовит индивид. Намира диван, който отговаря на нейните изисквания, и след като пита за цената, е изненадана и възхитена да чуе назованата сума, най-малко с двадесет процента по-ниска от очакваната. Тя бърза да направи покупката, плаща и получава квитанция, оставя адреса си с молба стоката да бъде доставена у дома й колкото се може по-бързо и си тръгва покрай изобилните поклони на продавача. Нощта идва, но диванът го няма. Изпращат слугата да пита за задръжката. Никаква сделка не е имало. Никакъв диван не е продаван, никакви пари не са получени, освен от измамника, преправил с в случая на продавач.
Нашите мебелни магазини са изцяло оставени без надзор, което позволява лесно да бъде погоден подобен номер. Посетителите влизат, гледат мебелите и си отиват, без да ги чуят, без да ги видят. Ако някой желае да купи нещо или да попита за цената на някоя стока, има под ръка звънец и това се смята за съвсем достатъчно.
От друга страна, напълно достойна за уважение измама е тази. Добре облечен индивид влиза в магазин; пазарува за един долар; за голяма своя досада обаче открива, че е оставил портфейла си в джоба на другото си палто; и казва така на продавача:
- Няма значение, уважаеми господине! Ще бъдете ли така любезен да изпратите пакета у дома? Момент! Струва ми се, че там нямам по-дребна банкнота от пет долара. Но, знаете ли, бихте могли да изпратите четири долара рестото заедно с пакета.
- Много добре, сър – отговаря продавачът, който веднага си съставя високо мнение за възвишената мисловност на своя клиент. „Познавам хора – казва си той на ум, - които ще сложат купеното под мишница и ще си тръгнат с обещание да наминат и да платят долара след обяд“.
Изпращат едно момче с пакета и рестото. По пътя то среща, съвсем случайно, купувача, който възкликва:
- А! Това е моят пакет, както виждам. Мислех си, че е вече отдавна у дома. Добре, отивай. Жена ми, мисис Тротър, ще ти даде пет долара, казал съм ѝ какво да прави. Рестото е по-добре да дадеш на мене. Трябват ми няколко сребърни монети за пощата. Много добре! Един, два… тези двадесет цента да не са фалшиви?.. три, четири… точно са! Кажи на мисис Тротър, че си ме срещнал и гледай да не се размотаваш по пътя.
Момчето изобщо не се размотава, но и доста дълго не се връща обратно с изпълнена поръчка, защото не открива никаква лейди с името мисис Тротър. То обаче се утешава, че не е толкова лудо да остави покупката, без да му бъде заплатена, и като се връща в магазина със самодоволен вид, се чувства видимо засегнато и възмутено, когато неговият работодател го пита какво е станало с рестото.
Много проста измамна е следната. При капитана на кораб, който е готов да да отпътува, идва официално на вид лице с необикновено умерена сметка за градска такса. Щастлив да се отърве толкова лесно и замаян от хиляди задължения, които го връхлитат едно след друго, той дава веднага парите. След петнадесет минути друга, по-малко умерена сметка му връчва човек, който бързо го убеждава, че първият инкасатор е бил измамник, а първата сметка – измамничество.
Сега пък една отчасти подобна измама. Един параход току-що се кани да потегли. Виждат пътник с куфар в ръката да тича към пристанището с пълна сила. Изведнъж той спира рязко, навежда се и вдига силно възбуден нещо от земята. Това е портфейл. „Някой джентълмен да си е изгубил портфейла?“ – вика той. Никой не казва, че си е изгубил портфейла; но настъпва силна възбуда, когато се оказва, че намереното вътре състояние не е малко. Корабът обаче трябва да тръгва.
- Няма време за чакане – казва капитанът.
- За Бога, почакайте само няколко минути – казва човекът, намерил портфейла, - истинският му собственик ще се появи всеки момент.
- Не можем да чакаме – отвръща облеченият в авторитет човек, - потегляме, ще се качвате ли?
- Какво да правя? – пита човекът, намерил портфейла, силно разтревожен. – Напускам страната за няколко години и ми е съвестно да задържам тази голяма сума у себе си. Извинете, сър (тук той се обръща към един джентълмен, който стои на брега), вие ми се виждате честен човек. Ще бъдете ли така любезен да поемете грижата за този портфейл – зная, че мога да ви се доверя – и да поместите обява за него? Да се спомене, виждате ли, че става въпрос за значителна сума. Собственикът без съмнение ще поиска да ви се отблагодари за труда.
- На мене ли! Не, на вас! Нали вие намерихте портфейла.
- Е, щом казвате така, мога да приема малко възнаграждение, за да не изпитвате угризения. Да видя, само че всичките тези банкноти са все от сто долара; Бога ми, сто долара са прекалено много, петдесет биха били достатъчни, така мисля.
- Потегляме – казва капитанът.
- И аз нямам да разваля сто долара, но въпреки всичко е по-добре вие…
- Потегляме – казва капитанът.
- Няма значение! – вика джентълменът от брега, като пребърква собствения си портфейл в последната минута, - няма значение, ще го уредим. Тук имам петдесет долара на Североамериканската банка, давайте портфейла.
И прекалено добросъвестният човек, намерил портфейла, взема петдесетте долара с подчертано нежелание, като подхвърля облекчено портфейла на джентълмена, докато параходът потегля на път с пушек и съскане. Около половин час след заминаването му се разбира, че „голямата сума“ се състои от „фалшиви банкноти“ и цялата работа е една превъзходна измама.
А това е смела измама. Някакво събрание или нещо подобно е организирано в местност, до която се стига само по един мост. Измамникът застава в началото на моста, като съобщава вежливо на минаващите за нов местен закон, който утвърждава такса от един цент за пешеходци, от два за коне и магарета и така нататък, и така нататък. Някои мърморят, но всички се подчиняват и измамникът се прибира вкъщи със състояние от петдесет или шестдесет долара, достойно спечелени. Да се вземат пари от много хора наведнъж е доста трудна работа.
А това е изящна измама. Познат на измамника притежава негова платежна разписка, написана и подписана по надлежния начин, върху обикновена бланка с червено мастило. Измамникът купува една или две дузини подобни бланки и всеки ден на обяд потапя една от тях в супата, кара кучето си да подскача за нея, а накрая му я хвърля за bonne bouche [5]. Когато идва денят за плащането, измамникът, заедно със своето куче, отива при своя познат, където се отваря дума за платежната разписка. Познатият вади документа от своя escritoire [6], протяга го и тогава кучето на измамника скача и моментално го изяжда. Измамникът е не само изненадан, той е разстроен и ядосан от абсурдното поведение на своето куче и изразява пълната си готовност да погаси своя дълг още в мига, когато доказателството за този дълг му бъде представено.
Много дребна измама е тази. Дама е оскърбена на улицата от съучастник на измамника. Измамникът се спуска да я защити и като хвърля един достатъчен пердах на своя приятел, настоява да изпрати дамата до дома й. Там той се покланя, с ръка на сърцето, и много почтително й казва довиждане. Тя моли своя спасител да влезе, за да го представи на по-големия си брат и на баща си. Той въздъхва и отказва.
- Няма ли някакъв начин, сър – шепне тя, - да изразя своята благодарност?
- Защо, мадам, да, има. Ще бъдете ли така любезна да ми дадете няколко шилинга?
Обзета от душевно вълнение, за момент дамата направо решава да припадне. Но след секунда размисъл отваря своето портмоне и изважда парите. Но това, както казах, е дребна измама – защото половината от спечелената сума трябва да се изплати на джентълмена, потрудил се да оскърби дамата и да стои, за да го набият по този повод.
До известна степен малка, но пък умела измама е следната. Измамникът се приближава до бара в някаква кръчма и иска пакет тютюн. Взема го, разглежда го известно време и казва:
- Не ми харесва много този тютюн. Вземете си го и ми дайте вместо него чаша бренди с вода.
Брендито с вода идва, изпито е и измамникът тръгва към вратата. Но гласът на съдържателя го спира.
- Мисля, сър, че забравихте да си платите брендито с вода.
- Да си платя брендито с вода! Не ви ли дадох за него тютюна? Какво още искате?
- Но, сър, моля ви, не си спомням да сте платили за тютюна.
- Какво искате да кажете, негоднико? Не ви ли върнах тютюна? Не е ли това вашият тютюн, дето лежи там? Нима чакате да ви платя за нещо, което не съм взел?
- Но, сър – казва съдържателят, загубил вече ума и дума, - но, сър…
- Не ми възразявайте, сър – прекъсва го измамникът, видимо силно възмутен, и хлопва след себе си вратата, излизайки. – Не ми възразявайте, сър, и не се опитвайте да мамите наминалите тук случайно. А сега една много ловка измама, чиято простота говори не малко в нейна полза. Наистина е изгубено портмоне, или портфейл, и човекът, който го е изгубил, публикува в един от ежедневниците на големия град подробна обява. След което измамникът преписва фактите от обявата, променя заглавието, общата фразеология и адреса.
Оригиналът например е дълъг и многословен, озаглавен е „Изгубен портфейл!“ и моли намереното състояние да бъде занесено на адрес „Дик стрийт“, № 1. Копието е кратко, озаглавено е само „Изгубен“ и посочва „Том стрийт“, № 2, или „Хари стрийт“, № 3, място, където може да бъде търсен собственикът. Освен това то е поместено най-малко в пет или шест ежедневника, като по време се появява само няколко часа след оригинала. Ако го прочете загубилият портфейла, той едва ли ще заподозре, че има връзка с неговата беда. Но, разбира се, шансът е пет или шест на едно човекът, който намери загубеното, да се появи на адреса, даден от измамника, отколкото на посочения от законния собственик. Измамникът плаща възнаграждение, слага съдържанието на портфейла в джоба си и вдига чуковете.
Съвсем аналогична измама е следната. Светска дама си е изгубила нещо на улицата, да речем - диамантен пръстен с много висока стойност. За намирането му предлага четиридесет или петдесет долара награда, като дава в обявата си много подробно описание на скъпоценния камък и неговата обковка, обявявайки, че след доставянето му на № този и този, на тази и тази улица, възнаграждението ще бъде изплатено незабавно, без всякакви въпроси. Когато дамата не си е у дома, ден или два по-късно, на вратата на № този и този, улица тази и тази се звъни; появява се слугата; на въпроса за стопанката на дома отговорът е, че не си е у дома, при която поразителна информация посетителят изобразява много дълбоко съжаление. Идва по много важна работа, свързана именно със стопанката. Имал е фактически късмета да намери нейния диамантен пръстен. Но може би ще е по-добре да дойде друг път. „И дума да не става!“ – казва слугата; „И дума да не става!“ – казват сестрата на дамата и снахата на дамата, тозчас повикани там. Пръстенът е шумно идентифициран, възнаграждението е изплатено и човекът, който го е намерил, почти е изблъскан навън през вратата. Дамата се връща и изразява известно недоволство от сестра си и снаха си, защото са платили четиридесет или петдесет долара за fac-simile [7] на диамантния ѝ пръстен - fac-simile, направено от истински томбак и несъмнено стъкло.
Но както в действителност няма край на измамите, така не би имало край и това изследване, дори да спомена само половината варианти или разновидности, които допуска въпросната наука. Затова, волю-неволю, трябва да завърша този документ, а няма как по-добре да стане това, ако не опиша накратко една много пристойна, но доста детайлно разработена измама, сцена на която стана нашият град, не много отдавна, а след това беше повторена успешно и в други още по-зелени райони на Съюза. Неизвестно откъде в града пристига джентълмен на средна възраст. Той е прецизен, внимателен, уравновесен и неприбързан в своите действия. Облеклото му е грижливо подбрано, но просто и скромно. Носи бяла връзка, широка жилетка, направена единствено от гледна точка да не го притеснява, удобни на вид обувки с високи подметки и панталони без презрамки. Фактически има изцяло вид на богат, здравомислещ, взискателен и порядъчен „бизнесмен“, par excellence [8] – един строг и външно корав, но вътрешно деликатен човек, деликатен като хората, които виждаме в забележителните възвишени комедии: хора, в чиито думи има толкова много обещания и които са известни с това, че раздават благотворително гвинеи с едната си ръка, докато, от чисто търговски съображения, изискват с другата да им дадете и последното пени от последния фартинг.
Той се лута доста, докато си намери подходящо жилище.Не обича децата. Свикнал е да му бъде тихо. Привичките му са систематични – затова предпочита да се настани при уединено и почтено малко семейство, вярващо в Бог. Условията нямат значение – единствено му се налага да настоява за получаване на сметката в първия ден на всеки месец (в момента е вторият) и моли стопанката, когато намира такава, каквато желае, под какъвто и предлог да не забравя следното – да изпраща сметката и квитанцията точно в десет часа в първия ден на месеца и при никакви обстоятелства да не отлага за втория.
Като приключва с това, нашият бизнесмен наема офис в по-скоро почтен, отколкото моден квартал на града. Той не презира нищо повече от преструвките. „Където има много показност – казва той, - рядко зад нея се крие нещо солидно“ – забележка, която толкова дълбоко впечатлява въображението на неговата хазайка, че тя я записва веднага с молив в голямата семейна Библия, в широкото поле на Соломоновите притчи.
А следващата негова стъпка е да помести обява за шест пенита, подобна на долната, във водещия градски бизнес вестник, като пенитата не са платени, защото не е „порядъчно“ да се иска плащането на каквато и да е реклама предварително. Нашият бизнесмен смята от гледна точка на своето вероизповедание, че за една работа не трябва да са плаща, преди да е свършена.
Търсят се. – Рекламодателите, като искат да започнат широки бизнес операции в този град, ще имат нужда от услугите на трима или четирима умни и компетентни служители, на които ще се плаща щедро възнаграждение. Разчитаме на много добри препоръки, не толкова за длъжностни качества, колкото за честност. Безусловно, след като длъжността изисква голяма отговорност и по време на работата през ръцете всички наети служители ще се налага неизбежно да минава значителна сума пари, смятаме за благоразумно да поискаме от тях депозит в размер на петдесет долара. Затова да не се обръща с молба никой, който не е готов да даде въпросната сума на рекламодателите и който не може да предостави най-удовлетворяваща препоръка за нравственост. Вярата в Бог ще бъде предимство за младите джентълмени. Подаване на молби между 10 и 11 часа преди обяд и 4 и 5 часа след обяд при господата:
БОГ, ХОГ, ЛОГ, ФРОГ & CO,
„Дог стрийт“, № 110
До тридесет и първия ден от месеца обявата довежда в офиса на господата Бог, Хог, Лог, Фрог & Cо около петнадесет или двадесет души млади и вярващи в Бог джентълмени. Но нашият бизнесмен не бърза да сключи договор с нито един от тях – бизнесмените никога не прибързват, не и преди много строг разговор за вярата в Бог на всеки от младите джентълмени, задължителна за заемането на службата, и всеки от тях получава квитанция за петдесетте долара, само като необходима предпазна мярка, от страна на почтената фирма на Бог, Хог, Лог, Фрог & Cо. Сутринта на първия ден от следващия месец стопанката не връчва своята сметка съгласно обещанието – малка небрежност, за която благият ръководител на фирмата, завършваща на ог, без съмнение би я мъмрил строго, ако някой би успял да го убеди да остане заради това още ден или два в града.
В същото време констеблите търчат непрестанно нагоре-надолу и всичкото, което успяват да направят е да заявят, че с бизнесмена явно „се е случило нещо“, при което някои хора се досещат, че фактически той е n. e. i. – в което пък на свой ред се крие класическото словосъчетание non est inventus [9], както предположиха познавачите. Между другото младите господа стават всички до един по-малко вярващи в Бог от преди, а стопанката на къщата купува за един шилинг най-хубавата гума и много внимателно изтрива бележката с молив, която някой идиот е написал в нейната голяма семейна Библия, в широкото поле на Соломоновите притчи.
БЕЛЕЖКИ
1. Което ще рече Джереми Измамника; персонаж от фарса „Да се сдобиеш с пари“ (1803 г.) на английския драматург Джеймс Кени; смята се, че английската дума diddle в значението си „мамя“ идва от фамилията на този персонаж.
2. На дребно (лат.)
3. Както не можеш да уплашиш куче с намазана с мас кожа (лат.)
4. Независимо от опита и практиката (лат.)
5. Целият израз на френски е pour la bonne bouche – за най-накрая, в заключение.
6. Писалищна маса (фр.)
7. Копие (лат.)
8. Във висша степен, предимно, особено (фр.)
9. Правна фраза, с която шерифът отговаря на съда, че лицето, което се търси, не е намерено.
