петък, август 17, 2012

Привет от Сартър

Автор: Виктор Шендерович

Превод от руски: Павел Николов

Жителката на Новосибирск Ирина Рузанкина подала граждански иск срещу членовете на групата Pussy Riot за компенсиране на морална вреда. „Не искам постъпките на другите граждани да се отразяват на моето настроение“ – заявила Рузанкина пред кореспондент на радио „Сиб.фм“.

„Адът – това са другите“ – заключил преди половин век и нещо неизвестният на гражданката Рузанкина философ Сартър. И се сбъднало!

Постъпките на другите постоянно ни се отразяват на настроението, при което по правило в лошо отношение. Тези отвратителни други денонощия наред дишат нашия въздух, заемат нашите места в метрото, на масата, в леглото, в хонорарната ведомост... Понякога прекомерно, вместо нас, получават дар божи („О, Моцарт, Моцарт!“)

А освен това мислят неправилно, иначе казано – не така, както мислим ние (аз и тези, които са съгласни с мене). И не стига, че мислят, тези непоносими наглеци и говорят всичко, което смятат, че е нужно! Плюс това, без да ни питат, постъпват така, както смятат, че е правилно да постъпват!

Изобщо – това е съвсем непоносимо.

Какво да правим ли? Ами ето какво: светът трябва да се уеднакви. Така че всички да мислят и да постъпват правилно (иначе казано – така, както ние искаме: тези, които знаем как е правилно). А останалите в затвора.

А най-добре е изобщо да ги унищожим.

Защото нали, ако излязат на свобода, те могат по същия начин да ни затворят, водейки се от своите представи за прекрасното! Ето защо по-добре е да ги унищожим. По-надеждно е.

Така между другото са постъпвали от сътворението на света всички, които знаят как трябва: от ацтеките до Навуходоносор, оттам през Свещената римска империя, Сталин и NSDAP, та до Кампучия…

То да им го накампучи човек на всичките тези, но нали всичко това има практическо отношение към Русия в началото на XXI век, където един прокурор в наказателен съд разсъждава за обзети от дявола подсъдими на основата на това, че не приличат на него.

Ако Надежда Толоконникова приличаше на този прокурор, щеше да се самоубие.

Ядец, скъпи мои. Танто за танто и дано на следващия завой се размине без разстрел на свещеници. Потърпете ни, нас, които не приличаме на вас, а как ние ви търпим, сам не зная… Но нали ви търпим!

…Гражданката Рузанкина не иска постъпките на другите граждани да се отразяват на нейното настроение. Всъщност тя отправила молба за хоспитализиране в отделна болнична стая.