Интервю на Андрей Шарий за радио „Свобода“
Превод от руски: Павел Николов
По света продължава кампанията в подкрепа на участничките в групата Pussy Riot, чакащи произнасяне на присъда по делото за провеждане на пънк-молебена „Богородице, прогони Путин!“ в московския храм „Христос Спасител“. Днес (13 август – бел. П. Н.) осъдително за съдебния процес срещу момичетата се изказа британската рок-певица Ени Ленъкс, като по този начин се присъедини към Мадона, Стинг, Бьорк и други звезди на международния шоу-бизнес.
В интервю за радио „Свобода“ своята гледна точка изказа руският правозащитник и дисидент от съветските времена Владимир Буковски. През 1976 година той, осъден за антисъветска дейност, беше заменен за чилийския политически затворник Луис Корвалан – след активна международна обществена протестна кампания.
- Всичко зависи от това доколко на руските власти им достига мъдрост. Ако бяха умни хора, биха дали условна присъда и биха се ограничили с досегашния затвор. Но те не са умни хора, иначе нямаше да се захващат с такава глупава съдебна история. Мога предварително да кажа, че няма да ги оправдаят. Още не съм видял в руски съд да оправдаят някого по такова дело. А и изобщо по каквото и да е дело. Присъдата може да е за незначителен срок, символичен, защото натискът е голям. Вдигнаха по света съвсем непропорционален шум. Това е такава история, която изобщо не би трябвало да привлече никакво внимание. Ами, да ги глобят – и толкова.
- Ясно ли ви е по какви причини по света се обръща толкова голямо внимание на този процес?
- Основно реагираха хората от шоу-бизнеса, защото им е много известна ситуацията, самите те са били в подобна ситуация. Пърформънсът е днес доста приета форма на изкуство и те лесно се идентифицират с пострадалите момичета. Ние живеем във виртуален свят. Те се молеха на Богородица, отговори им Мадона.
- В подкрепа на Михаил Ходорковски нито Мадона, нито Стинг, нито каквито и да е други персонажи от шоу-бизнеса не се изказаха.
- За Ходорковски биха могли да се застъпят политически дейци, едри бизнесмени, писатели. А тук е типичен проблем на шоу-бизнеса и те постъпват напълно логично.
- Има ли някакви шансове международният натиск да поправи позицията на руските власти по делото на Pussy Riot?
- Та нали те са доста малограмотни хора, в пиара особено, това винаги е било слабо място на Кремъл. Те изобщо не са разбирали пиара и са вършели такива неща, които предизвикват максимална негативна реакция, без изобщо да мислят, да се опитват да я минимализират. И сега не разбират ставащото. Някой от тях заяви: коя е тази Мадона? Курва някаква… Тя може да е всякаква, аз не съм ѝ поклонник, но зад това стоят десетки и стотици милиони хора, които слушат какво казват звездите и следват в общи линии доста сляпо техните оценки. С една дума – вредата, която сами си нанесоха сега с този нещастен процес, е огромна, тя изобщо не е пропорционална на станалото.
- Преди много години вашата лична съдба се оказа свързана с опит за международно въздействие върху политиката на Кремъл. Какви паралели можете да направите?
- Много повърхностни паралели, разбира се. В моя случай се застъпиха например Том Стопард и Айрис Мърдок, те бяха малко по-други хора. Даже Набоков нещо каза, струва ми се. Но механизмът е същият – механизмът на общественото недоволство, на натиска, който заставя политиците да се движат, нали политиците зависят от общественото мнение. И това променя атмосферата в света, това ожесточава позицията на другите страни по отношение на Съветския съюз, а сега и към Русия.
Всички надзиратели слушаха по онова време Би Би Си и „Свобода“ и ме познаваха отлично. Още не съм успял да отида в колонията, а те знаеха, че отивам. Съответно се държаха с мене много внимателно, стараеха се да бъдат коректни, разбирайки, че всичко веднага ще стане известно. И при този случай ще е същото. Няма да им е трудно да излежават присъдата си, всички ще ги разпознават.
Но разликите са повече от сходствата. Ние например водехме кампания срещу наказателната психиатрия. Това беше доста сериозно дело. А тук по-скоро е на равнището на шегата, на майтапа. И това, че властта го възприе толкова сериозно, показва колко се е сляла със същата тази корумпирана църква, колко сега са едно и също – Кремъл и църквата. Не зная защо си спомних „Тримата мускетари“, думите на Атос, отправени към Миледи: „Откога, мадам, е възможно да бъдете оскърбена?“ Това примерно е същото, което може да се каже за църквата. Как може да бъде оскърбена? Тя се молеше за здравето на Сталин, за здравето на Хрушчов, на Брежнев, прекрасно знаейки, че не може да се молиш за цар Ирод, Богородица не разрешава. Това е църква, в която един свещеник не можеше да стане свещеник, без да получи одобрението на КГБ. А епископ още повече. Те сега отново правят същите грешки. Особеността на днешния кремълски режим е в това, че настъпва същата мотика, която настъпваше Кремъл при Андропов, при Брежнев, при Горбачов. Това е поразително. Струва ти се, че с такъв богат опит, те проиграха цялата страна в резултат, значи, сядай и анализирай, разбери в какво се състои работата, къде си сгрешил… Нищо подобно! Каквито си бяха, такива си останаха – дърпат и не пускат, ето какво умеят.
