Анатол Боровик е известен преди всичко като изпълнител на Булат Окуджава в превод на полски език.
В едно свое интервю той казва: „Не мога да живея без песните на Окуджава“.
Но пан Боровик има и свои композиции.
Една от тях, която ми е най-любима, е „Блусът на моя град…“ ("Mego miasta blues...") по текст на Ана Зайончковска.
Kiedy w nocy idę ulicą, W oknach światła nie palą się już, Snuje się za mną zazwyczaj Czarny blues. Skąd się wziął tu ten Murzyn na schodach W kapeluszu zsuniętym na nos I dziewczyna w świetle latarni Wpatrzona w noc. Harmonijka brzmi gdzieś za rogiem, Księżyc świeci jak ostry nóż, W nocą snuje się, chodzi krokiem Czarny blues, I tak płynę nie wiedzieć czemu Przez me miasto spowite w mgle. To ten blues chyba rodem z Harlemu Niesie mnie. Harmonijka brzmi gdzieś za rogiem, Księżyc świeci jak ostry nóż, W nocą snuje się, chodzi krokiem Mego miasta blues... |
Когато в нощта вървя по улицата, а в прозорците вече няма светлини, най-често след мене кръжи негърски блус. Откъде се взе този негър на стълбите с шапка нахлупена до носа и момичето в светлината на лампата, загледано в нощта? Хармоника свири някъде зад ъгъла, месецът свети като остър нож, в нощта кръжи, крачи негърски блус. И се носи така незнайно защо през моя град, завит в мъгла. Този блус, може би роден в Харлем, носи ме. Хармоника свири някъде зад ъгъла, месецът свети като остър нож, в нощта кръжи, крачи блусът на моя град... |
Бонус: Анатол Боровик изпълнява „Балада за хартиения войник“ на Булат Окуджава.
