СЛУЖБОМЕР

понеделник, април 16, 2012

Женски шовинизъм

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Някога прочетох една книга за Столетната война, написана от феминистка. Нито заглавието, нито името на авторката помня, но интерпретацията на фактите и необичайния ракурс запомних. Свежестта на авторския възглед се състоеше в това, че общоизвестни събития се разглеждаха пристрастно от „женска“ гледна точка. Получаваше се така, че истински творци на историята дори в мрачното средновековие, иначе казано - по време на абсолютната мъжка хегемония, са били изключително жените. Чак по-късно мъжете историци представили всичко така, че все едно кралете и рицарите са се сражавали и са вършели държавните дела, а жените само са прели и са раждали деца. Авторката не спореше, че са воювали, водели преговори и надували бузи предимно чичковците, но твърдеше, че при това те били послушно оръдие в ръцете на умните, честолюбиви и благородни (или напротив – коварни) лелки.

Сега (не е важно по какъв повод) си спомних това куриозно съчинение и реших да проверя до каква степен подобна трактовка има право на съществуване. Е, за разпътните снахи на Филип Красивия и за „Френската вълчица“ знаем, чели сме Дрюон – така че пишем на авторката една точка. Жана д`Арк също се приема без въпроси. Но бях запомнил, че в тази книга и храбрият конетабъл Дю Геклен, и крал Шарл Седми, изгонил англичаните от френските земи, също бяха представени като марионетки в женските ръце.

Заех се да видя кое как е и с удивление открих, че това изобщо не са такива измислици, каквито биха могли да ни се сторят. „Женският“ възглед за задкулисните механизми на историята се опира на хрониката и поне има правото да бъде разгледан.

Съдете сами.

Първо за Бертран дю Геклен (1320-1380), страшилището за англичаните, безстрашния и доблестен рицар.

От детските си години той се отличавал с такава уродлива външност, че от него се отвращавали и собствените му родители. Малкият изгнаник израснал и станал побойник, който знаел, че единственият начин да внушиш уважение към себе си е да бъдеш селен и безстрашен. В боя Дю Геклен като че ли търсел смъртта (известно е, че суицидалният комплекс се дължи на омразата към себе си). Мъжете подчинявал и потискал. От жените странял и бил неуверен с тях. Изобщо, класика от криминалната психиатрия: „Трудно детство като предпоставка за девиантно-социопатично поведение“.

Този портрет се смята за доста разхубавен.

До четиридесет и няколко години този терминатор не се интересувал от нищо друго освен от проливане на кръв. Но ето – казали му, че една знатна дама, Тифани Равенел, му е направила хороскоп и му е предсказала победа във важен двубой. Дамата била млада, много красива и високообразована (през тази епоха образоваността предполагала знание на астрономия и астрология). Дю Геклен бил потресен от това одобрително внимание към малко привлекателната му особа. Няколко години той обожавал Тифани отдалече и накрая се осмелил да й предложи ръката си - от разстояние, без да посмее да се яви пред красавицата лично. За изумление на рицаря, дамата отговорила със съгласие. И Дю Геклен започнал нов щастлив живот. Той изоставил войната, създал си семейно гнездо и известно време се наслаждавал на небесно блаженство. Но веднъж жена му му казала: „Господарю мой, аз ви обикнах заради вашата доблест, а не заради семейните ви добродетели. Франция загива, срамно е човек да си седи у дома. Вървете и се сражавайте, не ме разочаровайте“. И Бертран, стенейки жално, отишъл да воюва. Така във всеки случай разказва историкът Брантом (1540-1614). И неоспорим факт е това, че именно след женитбата си Бертран дю Геклен от дребен побойник се превърнал в прославен военачалник, извършил много велики дела и си осигурил почетно място в историята.

А сега за чудното преображение на крал Шарл Седми. Той, ако някой не помни, е този слабоволев и недостоен принц, когото Жана д`Дарк възкачила на трона и който й се отплатил с черна неблагодарност.

Във Франция и след Жана продължавали да безчинстват англичаните, а кралят не се интересувал от нищо друго освен от развлечения и дребни интриги.

Ето го, доста противен.

Живеел безнравствено Шарл, докато не се влюбил в Агнес Сорел. Всички хроникьори пишат, че тя била демоазел с невиждана красота и превъзходни душевни качества.

Тя станала единствена владетелка на кралското сърце, покровителка на турнирите и законодателка на модата. Между другото, Агнес изобретила нов вид деколте – това:

Тази мода не се наложила, защото съвсем не на всички дами им отивал подобен фасон на роклята.

Добре, няма да се отвличаме с модата.

Ако се вярва на същия Брантом, веднъж Агнес казала на краля, плачейки горчиво: „Сир, когато бях дете, един астролог ми предсказа, че ще стана любима жена на един от най-доблестните господари. Само заради това отстъпих пред вашите домогвания. Но сега виждам, че съм сгрешила. Най-доблестен господар е вашият съперник, английският крал. Трябва да съм покорна на съдбата, затова ви напускам и отивам при него, макар това да ми разбива сърцето“. Тогава заплакал и Шарл, който не мислел живота си без прекрасната Агнес… За да не я изгуби, кралят най-сетне поумнял. Събрал войска, постигнал куп победи над англичаните и ги принудил да подпишат мир, като с това сложил край на Столетната война.

Изобщо, ще кажа на феминистките така. Престанете да стоварвате отговорността за всичките исторически беди върху мъжете. Ако някога не сме направили нещо както трябва, виновни сте вие. Не сте ни спрели навреме, не сте успели да се възползвате от астрологията или лошо сте ни манипулирали. Нашето дело е дребно: каквото кажат повелителките на сърцата, това и правим.