СЛУЖБОМЕР

неделя, януари 30, 2011

Вечни песни – „Milord“

Текст: Жорж Мустаки

Музика: Маргьорит Моно

Изпълнител: Едит Пиаф





MILORD

Allez venez, Milord
Vous asseoir à ma table
Il fait si froid dehors
Ici, c'est confortable
Laissez-vous faire, Milord
Et prenez bien vos aises
Vos peines sur mon cœur
Et vos pieds sur une chaise
Je vous connais, Milord
Vous ne m'avez jamais vue
Je ne suis qu'une fille du port
Une ombre de la rue...

Pourtant, je vous ai frôlé
Quand vous passiez hier
Vous n'étiez pas peu fier
Dame! le ciel vous comblait
Votre foulard de soie
Flottant sur vos épaules
Vous aviez le beau rôle
On aurait dit le roi
Vous marchiez en vainqueur
Au bras d'une demoiselle
Mon Dieu! qu'elle était belle
J'en ai froid dans le cœur...

Allez venez, Milord
Vous asseoir à ma table
Il fait si froid dehors
Ici, c'est confortable
Laissez-vous faire, Milord
Et prenez bien vos aises
Vos peines sur mon cœur
Et vos pieds sur une chaise
Je vous connais, Milord
Vous ne m'avez jamais vue
Je ne suis qu'une fille du port
Une ombre de la rue...

Dire qu'il suffit parfois
Qu'il y ait un navire
Pour que tout se déchire
Quand le navire s'en va
Il emmenait avec lui
La douce aux yeux si tendres
Qui n'a pas su comprendre
Qu'elle brisait votre vie
L'amour, ça fait pleurer
Comme quoi l'existence
Ça vous donne toutes les chances
Pour les reprendre après...

Allez venez! Milord
Vous avez l'air d'un môme
Laissez-vous faire, Milord
Venez dans mon royaume
Je soigne les remords
Je chante la romance
Je chante les milords
Qui n'ont pas eu de chance
Regardez-moi, Milord
Vous ne m'avez jamais vue...
Mais vous pleurez, Milord
Ça, j' l'aurais jamais cru.

Eh! bien voyons, Milord
Souriez-moi, Milord
Mieux que ça, un p'tit effort...
Voilà, c'est ça!
Allez riez! Milord
Allez chantez! Milord
Ta da da da...
Mais oui, dansez, Milord
Ta da da da...
Bravo! Milord...
Encore, Milord...
Ta da da da...
МИЛОРД

Хайде, елате , Милорд,
да седнете на моята маса!
Толкова е студено навън,
а тук е уютно.
Не се колебайте, Милорд,
и се чувствайте удобно;
разкажете ми за вашата мъка,
сложете краката си на стола...
Аз ви познавам, Милорд,
но вие никога на сте ме виждали...
Аз съм само момиче от пристанището,
една улична сянка…

Но аз се докоснах до вас,
когато минавахте вчера...
Бяхте толкова горд!
Разбира се! Небето ви бе дарило
с копринено шалче,
което трептеше на раменете ви...
Вие бяхте в най-добрата си роля,
все едно някой крал...
Вие вървяхте победоносно
под ръка с една госпожица...
Господи! Колко беше хубава!
Чак ми изстива сърцето...

Хайде, елате , Милорд,
да седнете на моята маса!
Толкова е студено навън,
а тук е уютно.
Не се колебайте, Милорд,
и се чувствайте удобно;
разкажете ми за вашата мъка,
сложете краката си на стола...
Аз ви познавам, Милорд,
но вие никога на сте ме виждали...
Аз съм само момиче от пристанището,
една улична сянка…

Казват, че понякога е достатъчно
само един кораб,
за да рухне всичко,
когато корабът си замине…
Той отнесе със себе си
красавицата с нежните очи,
която не можа да разбере,
че разби вашия живот…
Любовта ни кара да плачем
и така животът
ни дава всички възможности
да опитаме пак...

Хайде, елате, Милорд!
Видът ви е като на дете...
Не се колебайте, Милорд,
елате в моето царство!
Аз лекувам угризенията,
аз пея романс,
пея за милордите,
които не са имали късмет...
Погледнете ме, Милорд
вие никога не сте ме виждали…
Но вие плачете, Милорд!
Никога не бих го повярвала...

Е, хайде, Милорд!
Усмихнете ми се, Милорд!
Така е по-добре, едно малко усилие…
Ето, това е!
Смейте се, Милорд!
Пейте, Милорд!
Та-да-да-да…
Да, танцувайте, Милорд!
Та-да-да-да…
Браво, Милорд!
Още, Милорд!
Та-да-да-да…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.