СЛУЖБОМЕР

събота, януари 29, 2011

"Тихият Дон"

Баба ме водеше редовно на две места.

Първо, на църква; всяка неделя и на всеки църковен празник.

За едно съвсем малко дете, на което му се тича свободно навън, това беше истинско наказание.

Ето защо и до ден днешен мразя да влизам в църкви и ако го направя, то е, за да разгледам иконите и стенописите, след което се завъртам кръгом и бягам навън по възможно най-бързия начин.

Второ, баба ме водеше на кино, два пъти в седмицата.

За разлика от църквата, киното ми събираше очите, та чак до сега.

Цели сцени се запечатваха в паметта ми и не ме оставяха на мира дълго време.

Една от тях беше тази.



Още се чувам как питам баба:

- А какво стана с онази жена, която си сряза гърлото? (Явно съм бил много малък и не съм схванал всичко от киноразказа.)

- Нищо – отговори ми тогава баба, - само вратът й остана крив.

По-късно разбрах, че това е сцена от „Тихият Дон“ („Тихий Дон“, 1958 г., реж. Сергей Герасимов).

Един филм, който заслужава да бъде гледан.

В него могат да се видят интересни неща за едно много жестоко за Русия време.



Могат да се видят, разбира се, и някои болшевишки митове.



Това е "щурмът на Зимния дворец", част от болшевишкото изкуство и историография.

Такъв щурм обаче никога не е имало.

Който не вярва, да прочете „Десет дена, които разтърсиха света“ на Джон Рид, свидетел на събитията: болшевиките влизат в двореца, без да гръмне нито една пушка, разставената там кадетска част не оказва никаква съпротива.

Но като оставим настрани митовете и донякъде театралността на актьорите в някои сцени, за да се съсредоточим върху трагичната съдба на Григорий Мелехов, погълнат и изплют от месомелачката на събитията, филмът наистина не е лош.

Гледал съм го няколко пъти.

Жалко, че сега попаднах на оцветено копие, но не ми се търсеше наново оригиналния черно-бял вариант.

А що се отнася до книгата „Тихият Дон“, за която Шолохов получава Нобелова награда през 1965 година, тя – струва ми се – задължително трябва да бъде прочетена.


P.S. През 1930 година излиза друг филм „Тихият Дон“. Филмът е прожектиран за кратко по екраните, след това е спрян заради липса на революционност, а режисьорката му Олга Преображенская изпада в немилост пред съветската власт. Има и сериен филм (седем серии) „Тихият Дон“ на Сергей Бондарчук. Не съм ги гледал и двата, но в момента ги тегля (пират непреклонен!) и смятам да ги гледам в най-близко време.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.