СЛУЖБОМЕР

събота, декември 18, 2010

Камбаната, която бие за Дон

Автор: Валерия Новодворская

Превод от руски: Павел Б. Николов


Завършва една година, юбилейна за два велики, сложни и мъчителни романа. Преди 70 години на различни полукълба, на различни континенти били публикувани „За кого бие камбаната“ на Ърнест Хемингуей, независим американец, и „Тихият Дон“ на Михаил Шолохов, зависим съветски писател, който едва успял да прокара своето произведение за печат.

На американците, между другото, им било безразлично. Романът засягал много повече испанците. Известно време след войната Хемингуей бил нон грата в Испания, а след това пак отишъл на фиеста и риболов. После превели и романа. Струва ми се, че у нас в СССР той се е появил точно тогава, когато и в Испания. В Испания никой не спорел за него и не проливал сълзи. Затова пък у нас „Тихият Дон“ имал бурна съдба. И досега вълните не са се успокоили и едната половина интелигенти с жар доказва на другата, че не може романът да е написан от Шолохов, защото на никого не се побира в главата как можеш да напишеш „Тихият Дон“ и „Разораната целина“. А ние и до днес проливаме сълзи над шолоховата фантазия, изведена от горчивата истина за това, че болшевиките все пак пили вода в прашните си шлемове от Дон.

Два романа, две граждански войни, две страни, два много различни финала и за страните, и за писателите. Защо? За какво? Окончателно разбрах защо и за какво, когато видях Кръста в Долината на загиналите. Той свидетелстваше не за помирение, не за християнска търпимост, а за тотална победа на една от страните и за потресаващо, тотално смазване на другата. Кръстът притискаше земята и пронизваше облаците и ставаше ясно, че това е военен монумент, символизиращ студеното тържество на победителите и непоклатимостта на победата. И това, че наоколо се намират гробища и на фалангисти, и на комунисти, не променя нещата. Испания в романа на Хемингуей е представена много лява, анархистична и неукротима. Всичко това в нея потискали и укротявали тридесет години наред и тя се превърнала в Мека за туристите, а неукротимостта днес е за коридите, по време на празниците.

И в „За кого бие камбаната“, и в „Тихият Дон“ войната се води за взаимно унищожение, злобно, жестоко, неистово, но няма в Испания между интербригадистите, партизаните и фалангистите такъв Григорий Мелехов като в „Тихия Дон“, на когото да му прилошава от кръвта и жестокостите, който да се съмнява, да се колебае, да преминава на другата страна на барикадите.

У Хемингуей републиканците от типа на Пабло бият фалангистите с вериги, убиват ги със сърпове и ги хвърлят от скалите в реката, а фалангистите разстрелват и изнасилват републиканците и републиканките. Но жестокостта на фалангистите е с един градус повече, те убиват не само военни. Майката на Мария е разстреляна за това, че мъжът ѝ е кмет. Мария е изнасилена от всички и е хвърлена в затвора за това, че е дъщеря на кмет. Републиканците са жестоки, но дори на Пабло не би му хрумнало да хвърля от скалите семействата на фашистите. У Шолохов всичко е обратно: червените превъзхождат белите по безпощадност, те, за разлика от казаците, убиват старци заложници само заради конете, добитъка и земята им като бащата на Наталия, стария Коршунов. Митка, който разстрелва едно беззащитно семейство, е за казаците палач, при белите такива като него са изключение, а при червените – правило.

Фалангистите са защитавали устоите, монархията и църквата и след смъртта на Франко били достатъчно умни да не пречат на младия крал да спусне всички на спирачки, към демокрацията. Червените нямали спирачки… Затова Шолохов бил доведен до „Разораната целина“ и до искането да бъдат разстреляни Даниел и Синявски, а Дон станал тих и опитомен. Кой кого ще смачка – това е законът на гражданската война и горко на този, над когото се наведат комисарите с прашните си шлемове.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.