СЛУЖБОМЕР

петък, декември 10, 2010

Превод

Вчера ми се наложи да замествам за един час колежката по английски език.

Английският не ми е голяма сила, но колкото за седми клас ми стига, а и обстоятелствата бяха такива, че нямаше как.

Не ми се занимаваше обаче с учебника, стигат ми тези по български език и по литература, затова предложих на учениците да преведат „Imagine“ на Джон Ленън.

Не заради предходния 8 декември, не обичам дните, когато някой се е разделил с този свят, просто това беше първото нещо, което ми хрумна, съвпадение някакво.

Видяхме няколко снимки на Джон Ленън (работя с компютър и проектор и прожектирането от Интернет не ми е проблем), чухме песента и децата започнаха да превеждат.

А докато превеждаха, се замислих отново за онези тъпанари, които ронят сълзи за Татовото време, когато „хлябът беше по пет стотинки“.

Да говориш тогава на учениците за Джон Ленън означаваше след това да ти разгонят фамилията до десето коляно по комсомолска, партийна, профсъюзна и административна линия.

Джон Ленън и „Бийтълс“ бяха мръсни думи.

И си спомних за един театър по телевизията.

Такава боза беше, че няма как човек да не го запомни за цял живот.

Казваше се „Великолепната тройка“ (Джон Стърджис ряпа да яде, ако си мисли, че е оригинален!).

Действието се развиваше в едно училище.

Две момчета и едно момиче, което дойде в началото от друго училище, все отличници, спретнати, лъснати и чисти в помислите си, станаха много добри приятели, накрая даже и любов припламна, но в рамките на допустимото „комсомолско разстояние“.

Ама една група от калпазани, двойкаджии, хулигани, с неприлично дълги коси и – о, ужас! – поклонници на „Бийтълс“ започна да прави всичко възможно да им развали хубавото приятелство.

Закипя епична битка, разгоряха се невиждани страсти, намесиха се учители и родители, но накрая доброто победи и настана същинска училищна социдилия…

-----------------

Ех, префики над ковчега на миналото, не само с хляб се живее на този свят, както е отбелязал още преди много векове един мъдър човек!


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.