Есента дойде. Хладно е. Небето над града е мрачно. Покривите на къщите са мокри от току-що падналия дъжд.
Листата на лозите съхнат.
Градината е пуста, тъжна и мокра.
Тиквите са обрани.
Само няколко зелки се перчат още, но и техният край е близо.
Навън определено не е за мъже. Затова с Шаро-Клепоушко сме се скрили вътре на топло и четем „Последното изкушение на Христос”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.