СЛУЖБОМЕР

понеделник, октомври 05, 2009

Едно „разказче” на Аркадий Северни

Аркадий Северни (истинско име Аркадий Звездин, 1939-1980) е руски изпълнител на песни от градския фолклор, на непреминали през цензурата авторски песни, на романси и стилизации. Изключително популярен, но изпълненията му се разпространяват единствено като магнетофонен "самиздат" (първото изпълнение на А.С. чух през 1977 година и не схванах половината от текста – дотолкова беше обезобразен от презаписването).

Записите му се правят в непрофесионални студия в домовете на негови приятели или по време на ресторантски концерти. За медиите и критиката певецът Аркадий Северни не съществува. Едва пет години след смъртта му, с началото на Перестройката, започва да се говори официално за него.

Аркадий Северни предхожда много от своите песни с кратки „разказчета”. Обикновено това са текстове от градската фолклорна проза, в които обаче често намесва като герой себе си, без да обръща внимание на факта, че понякога говори за събития, станали преди да бъде роден. Любимото ми от тях е „разказчето” за „маман Беси (Беся)”, възпята също така в много песни на одеския градски фолклор. Ето го:


„…А маман Беси? А аз и нейното незаконно синче Моня... Нали за тях разказвах в онова предаване, как вървях веднъж още преди революцията... Годината май беше… Ами приблизително… Почакайте малко, само да запаля една цигара… Годината беше приблизително, дай ми, Боже, да си спомня… Някъде към хиляда осемстотин деветдесет и трета. И там, на „Дерибасовска”, в дом номер шестнадесет, имаше публичен дом. И какво мислите? Влизам аз в публичния дом… А жена ми току-що ми беше прибрала парите, които си бях заделил. И ми останаха само пет рубли. Влизам вътре: там седи една такава съдържателка на публичния дом - маман Беся… Думи нямам! Такава едрогърда и ми казва: „Ето ви албумчето”. Е, разтварям аз това албумче, гледам: негърката струва двадесет рубли, американката – петнадесет, полякинята – червонец (10 рубли – бел. П.Н.)… Изобщо, нещо такова… Не ми стигат парите. Приближавам се до съдържателката и казвам: „Виж какво, Беся! Аз също искам да се позабавлявам, но имам само пет рубли”. Тя казва: „Моля! За пет рубли – само с мене”. Ами добре… Позабавлявахме се хубаво с нея и какво мислите? Ето че вървя аз през разцвета на НЕП-а. Вървя пак по „Дерибасовска”. Гледам: номер шестнадесет. И какво мислите? Вместо публичния дом там стои шивашка работилница. Влизам в шивашката работилница, гледам: там седят клиентките и шият за нашата доблестна армия долни гащи. А зад касата седи нашата маман Беся. Отивам при нея и казвам: „Виж какво, маман Беся! Помниш ли как с тебе тогава през осемстотин деветдесет и трета година се позабавлявахме?” Тя казва: „Господи, Боже мой! Какъв разговор след осем обиска! Разбира се – казва, - помня всичко прекрасно…” Тя казва… Вика по цялата работилница: „Ей, Моня!” В това време излиза един такъв як кретен, идва към мене… Тя му казва: „Виж тези очи и познай баща си!” Той започва дълго и досадно да ме бие. Би ме десет минути – аз мълча. Петнадесет минути – също… На двадесетата викам: „Виж какво, Моня! Какъв тъпанар си само! Ами нали ако тогава имах двадесет рубли, сега щеше да бъдеш негър!..”


Ето и "разказчето" в оригинал заедно с песента "В далечната южна страна" ("В стране далекой юга"):



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.