СЛУЖБОМЕР

четвъртък, октомври 08, 2009

Подлог и патриотизъм

Преди един ден писах за едно изречение в един учебник по български език. Там споменах, че не залагам от край време на примерите в учебниците и си намирам други. Което ми припомни една много стара училищна история.

Беше някъде към средата на 80-те. Дойде ми инспекторка на посещение. Аз правя упражнение върху урок за подлог. Засипвам учениците с лавина от изречения за работа, а основната, главната, монументалната, фундаменталната задача, която съм си поставил за часа, е да науча децата да разпознават подлога в изречението, с цел да не бъркат членуването на имената от мъжки род („пълен – кратък член”). Всичко останало за момента ми е крайно странично.

Когато урокът свършва, коментираме.

- Всичко е хубаво, колега – казва инспекторката, - но къде Ви беше патриотичното възпитание?

В онези времена министерските канцеларски плъхове измисляха всяка година някаква тема, по която се работеше ударно и във всички посоки. През тази година темата беше „Патриотично възпитание”.

- Ама аз правя упражнения за подлог, откъде да го взема това патриотично възпитание?! – казвам.

- Може, колега, всичко може – възразява наставнически инспекторката. – Ще давате за примери изречения, в които има думите „родина” „отечество”, „България”…

- Как да ги давам? Изреченията са ми от „Мечо Пух”, там за България няма нищо.

- Ето виждате ли! – инспекторката или не улавя иронията ми, или я пуска край ушите си. – Оставете „Мечо Пух” и намерете нещо патриотично. И аз, и Вие сме служители на държавата и изпълняваме държавна поръчка, нали?

- Да – кимам разбиращо при този железен аргумент. – Без „Мечо Пух”…

И на другия ден изпълнявам обещанието си. Всичките ми примери са от „Алиса в страната на чудесата”…

===========================

Разказах тази история не за друго, а защото и днес има хора, които си мислят, че ако учителят напише на дъската „Моята мила Родина е най-………… на света” вместо „Понякога седя и си мисля, а понякога просто си седя”, в децата ще пламне неземна любов към България.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.