- Какви хубави детски стихотворения имаше някога – въздъхва една жена във влака, когато разбира, че съм учител, - а сега какво пишат за децата? Разни глупости!
Вярно говори жената. Не само хубави стихотворения имаше някога за деца. Имаше цели поеми. Като например:
„Геро мислеше да рита
цял ден топка до насита,
но в градината на кмета
скочи топката проклета”.
Прескача наш Геро в кметската градина да си вземе топката, но попада в полезрението на стопанката.
„- Тичайте бре, мъжо, дъще,
дръжте го крадеца, дръжте! –
от балкона зла и гневна
булката на кмета ревна.”
Работата става напечена.
„Рипна кметът Салабаш
със чифте и патрондаш.
- Стой, ще станеш на решето! -
вдигна Салабаш чифтето.”
Само че…
„… за радост на юнака
шмайзер в този миг изтрака
и за зла беда на кмета
слезе партизанска чета.”
Кметът хуква и се скрива в кочината при шопара, но народните закрилници го откриват и… следва поучителен край.
С една дума, чудесно произведение за деца. Такива сега наистина няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.