СЛУЖБОМЕР

петък, юли 17, 2009

Без жицата (да не се бърка с „По жицата”)

Вчера сутринта осъмваме без ток. Е, случвало се е и друг път. Ама се оказва, че и газът в котлончето е свършил и няма как да стане любимото ми мляко с ориз. Решение обаче има. Слагам бутилката в раницата, раницата на гърба, яхвам колелото и хайде към съседното село Ценово (8 километра), където на бензиностанцията зареждат и газови бутилки.

Излизам обаче на улицата, а там, малко по-надолу, са спрели две коли на Енергото и една полицейска кола. Аха, казвам си, някой е ударил шамара на жиците! Вдигам глава и се убеждавам, че наистина е така – жици няма!

Като се връщам от Ценово с пълната бутилка, трите коли все още стоят на същото място. Жици няма. По-късно отивам до магазина за редовните сутрешни покупки и там от бабите на опашката научавам всичките подробности по случая. Най-страшната е, че токът няма да дойде до вечерта, защото трябва да се докарат нови жици чак от София, в Бяла нямало. Бабите пъшкат и се тръшкат: една имала във фризера седем-осем пилета, друга цяло агънце, трета… какво стана с кризата, бе!

На връщане виждам, че момчетата от Енергото разгъват нови жици. БТА (бабешката телеграфна агенция) този път даде фира. Токът дойде в 13.10 часа.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.