Правителството на Бойко Борисов е факт.
Не сме обаче от онези мършояди, които още от вчера започнаха да потриват ръце: ей сега ще го следим Бойко Борисов изкъсо и ще видите как ще се провали! Зад първата част на постановката заставаме изцяло: управляващите, без значение кои са, трябва да се следят изкъсо. Втората част на постановката обаче е глупава. Защото Бойко Борисов може да се провали, но може и да не се провали. Кой е в състояние да каже предварително? Някой пророк? Вероятно, но на страниците на този блог пророците, врачките, гадателите и прорицателите не ги долюбваме и ги пишем в графата на шарлатаните.
Знаем слабостите на Бойко Борисов. Те наистина са предпоставка за някакви предположения. Но също така знаем слабостите и на Иван Костов и въпреки това гласуваме за него. Защото виждаме и положителните неща. А на Бойко Борисов не могат да му се отрекат две безусловно положителни черти – амбициозен е и не обича да губи. Такава котка по-скоро би ловила мишки.
А на нас ни трябва точно такава котка. Нямаме сметка Бойко Борисов да загуби. И няма защо да се радваме предварително на някаква въображаема загуба. От страниците на този блог също ще го следим изкъсо. И когато кривне, няма да пропуснем да го отбележим. Но когато направи нещо смислено, също няма да го пропуснем.
Случаят с Божидар Димитров беше например гаф. Не заради самия Божидар Димитров, тази личност е крайно безинтересна, за да й отделяме някакво специално внимание тук. Гафът е в двойния стандарт (за председател на парламентарна комисия не може, за министър може) и в позоваването на приятелството като основание за заемания пост.
Но от друга страна министърът на финансите и министърът на просветата са, по наше скромно мнение, добри попадения. Това само от първи впечатления, разбира се. Решението да не се прави коалиция с никого също е мъдро решение, който каквото да казва. Не защото коалициите са лошо нещо, а защото си знаем нашенските нрави в стил „натопи другарчето си”. Докато не сме се отърсили от тях, по-добре да е така.
А от някои навици Бойко Борисов ще има възможност също да се отърси. Както вече писахме, случаят с меморандума би трябвало да го научи, че не всичко, което поиска, ще става: партньорите в политиката не са членове на партията му, където може да се разпорежда еднолично, колкото и да обича да го прави. И така нататък – за всичко…
Така че – успех на новото правителство. Което, разбира се, не означава безрезервна подкрепа, както стана моден този израз. Резервите си ги имаме и ще си ги имаме, но няма да потриваме ръце в очакване, че правителството непременно ще се провали. Защото провали ли се, следващият министър-председател със сигурност ще се казва Сергей Станишев.
======================
Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.