Първи урок за Бойко Борисов

И този път хората, за които гласувах, не ме подведоха. Синята коалиция не подписа меморандума на Бойко Борисов. По повод на това в главата ми се завъртя една едноактна

СЦЕНКА

Първи актьор (разноцветен, без синьо): Къде са тръгнали сините, като имат само петнадесет депутати?

Втори актьор (тъмносин): А къде е тръгнал Бойко Борисов, като не му достигат петима депутати?

Призрак (с твърде характерни мустачки): Как къде е тръгнал? Към Атака-а-а-а!

(Зад кулисите се чува изстрел. ЕНП си е пръснала черепа. Завеса.)

Да, и РЗС не подписа меморандума. И едва ли ще подпише нещо, като се има предвид искането за саморазпускане на това Народно събрание и свикване на Велико. Така Бойко Борисов се озова в прегръдките единствено на „Атака”. И получи първия си урок в политиката на едно по-различно равнище, което той все още не познава. Защото това не е като да сложиш в листата си един рапър, който пее „бум, мадъ факъ” и привлича с това младежи-избиратели, а след това да го изриташ, защото пее „бум, мадъ факъ” и това петняло депутатския имидж на партията.

Много неща още има да учи и да научи Бойко Борисов. Това е само началото.

Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.

Първи урок за Бойко Борисов