СЛУЖБОМЕР

сряда, юли 08, 2009

„Дорогой длинною” – един незабравим романс

На моя приятел Джейсън Ислас, който хареса много „Дорогой длинною”.



Създатели на романса (около 1924 г.) са известният композитор, автор на романси, Борис Иванович Фомин (1900 г., Санкт-Петербург — 1948 г., Москва) и поетът Константин Николаевич Подревски. Това е текстът на Подревски:


ДОРОГОЙ ДЛИННОЮ


Ехали на тройке с бубенцами,

А вдали мелькали огоньки…

Эх, когда бы мне теперь за вами,

Душу бы развеять от тоски!


Дорогой длинною

И ночью лунною,

Да с песней той,

Что вдаль летит звеня,

И с той старинною,

Да с семиструнною,

Что по ночам

Так мучила меня.


Помню наши встречи и разлуки,

Навсегда ушедшие года,

И твои серебряные руки

В тройке, улетевшей навсегда.


Дорогой длинною…


Пусть проходит молодость лихая,

Как сквозь пальцы талая вода.

Только наша тройка удалая

Будет с нами мчаться сквозь года.


Дорогой длинною…


(ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ


Возехме се в тройка със звънчета,

а далеч блестяха светлинки...

Ех, да можех пак след вас да тръгна,

да избавя от скръбта душата си!


По дългия път,

през лунната нощ,

със песента, която

далеч със звън лети,

и със старинната,

със седемструнната,

която нощем

ме мъчеше така.


Помня всички срещи и разлъки,

и годините отминали далеч,

и ръцете сребърни, които

отлетяха с тройката навек.


Нека да минава луда младост

като чезнеща през пръстите вода.

Вихрената тройка само наша

ще препуска през годините със нас.)


Най-известен руски изпълнител на песента „Дорогой длинною” е феноменалният Александър Вертински – той създава своя естрадна интерпретация (като по отношение на музиката, така и на текста), която се превръща в хит и става известна по целия свят.



След емигрирането на Вертински на Запад, песента на официалната естрада се изпълнява от певиците Елизавета Белогорская (смята се, че вариантът на Подревски е създаден специално за нея) и Тамара Церетели. Първото издание на романса „Дорогой длинною” с текста на Константин Подревски е през 1925 година с тираж 10 000 екземпляра в изпълнение на Тамара Церетели. Но през есента на 1929 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург) започва Всерусийската музикална конференция, която забранява изпълняването и издаването на романси. Естрадният репертоар е разделен на четири групи. В раздел „Г” (контрареволюционен) попадат почти всички романси на Борис Фомин.

Тридесет години по-късно отношението към романсите постепенно се променя, а през 1960 г. песента „Дорогой длинною” излиза в милионен тираж, изпълнена от грузинската певица Нани Брегвадзе (в началото на публикацията, текстът е по варианта на Вертински).

Романсът "Дорогой длинною" е известен още и с множеството си интерпретации на различни езици: например на френски - “Les Temps Des Fleurs” - в изпълнение на Далида



и Вики Леандрос



на немски - “An Jenem Tag” - също в изпълнение на Далида, на италиански - “Qelli Erano Giorni” - в изпълнение на Джилиола Чинкуети



на испански - “Que Tiempo Tan Feliz” - в изпълнение на Мат Монро



и Силвия Пинал


Има и българска интерпретация – „Мой скитник”. Най-известна е обаче интерпретацията на Мери Хопкин "Those Were The Days". Песента е предложена за изпълнение на начинаещата певица през 1968 г. от Пол Маккартни и се увенчава с небивал успех. Текстът на "Those Were The Days", както и текстът на „Дорогой длинною”, е изпълнен с тъга по щастливите минали дни.



Those Were The Days


Once upon a time there was a tavern

Where we used to raise a glass or two

Remember how we laughed away the hours

And dreamed of all the great things we would do


Those were the days my friend

We thought they'd never end

We'd sing and dance forever and a day

We'd live the life we choose

We'd fight and never lose

For we were young and sure to have our way.

La la la la...

Those were the days, oh yes those were the days


Then the busy years went rushing by us

We lost our starry notions on the way

If by chance I'd see you in the tavern

We'd smile at one another and we'd say


Those were the days my friend...


Just tonight I stood before the tavern

Nothing seemed the way it used to be

In the glass I saw a strange reflection

Was that lonely woman really me


Those were the days my friend...


Through the door there came familiar laughter

I saw your face and heard you call my name

Oh my friend we're older but no wiser

For in our hearts the dreams are still the same


Those were the days my friend...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.