„Благодаря на живота“

Хайде пак нещо с Мерседес Соса.

„Благодаря на живота“ („Gracias a la vida“) е чилийска фолклорна песен, станала популярна след интерпретацията на чилийската певица Исабел Пара.

Съществува в много интерпретации.

От тях най-обичана е интерпретацията на Мерседес Соса.

В превода, който направих долу, има един куплет повече от музикалното изпълнение.

Gracias a la vida que me ha dado tanto Me dio dos luceros que cuando los abro Perfecto distingo lo negro del blanco Y en el alto cielo su fondo estrellaDo Y en las multitudes el hombre que yo amo Gracias a la vida que me ha dado tanto. Me ha dado el oído que en todo su ancho Graba noche y día, grillos y canarios, Martillos, turbinas, ladridos, chubascos, Y la voz tan tierna de mi bien amado. Gracias a la vida que me ha dado tanto Me ha dado el sonido y el abecedario Con él las palabras que pienso y declaro Madre amigo hermano y luz alumbrando La ruta del alma del que estoy amando Gracias a la vida que me ha dado tanto Me ha dado la marcha de mis pies cansados Con ellos anduve ciudades y charcos Playas y desiertos montanas y llanos Y la casa tuya tu calle y tU patio Gracias a la vida que me ha dado tanto Me dio el corazón que agita su marco Cuando miro el fruto del cerebro humano Cuando miro el bueno tan lejoS del malo Cuando miro el fondo de tus ojos claros Gracias a la vida que me ha dado tanto Me ha dado la risa y me ha dado el llanto Así yo distingo dicha de quebranto Los dos materiales que forman mi canto Y el canto de ustedes que es el mismo canto Y el canto de todos que es mi propio canto Gracias a la vida!..

Благодаря на живота, който ми даде толкова (много). Даде ми две очи, с които, щом ги отворя, различавам безгрешно черното от бялото, на небето високо звездното дъно и сред многото хора човека, когото обичам. Благодаря на живота, който ми даде толкова (много). Даде ми слух, който всеобхватно дочува нощта и дена, щурците и канарчетата, чуковете, турбините, лаенето, бурите и толкова нежния глас на любимия човек. Благодаря на живота, който ми даде толкова (много). Даде ми звуковете и азбуката, а с нея думите, с които мисля, които произнасям: "майка", "приятел", "брат", и светлината, озаряваща душевния път на този, когото обичам. Благодаря на живота, който ми даде толкова (много). Даде ми движението на уморените ми нозе. С тях преминах през градове и локви, през плажове и пустини, през планини и равнини до твоята къща, твоята улица и двор. Благодаря на живота, който ми даде толкова (много). Даде ми сърце неспокойно по ритъм, когато виждам плодовете на човешкия разум, когато виждам доброто така далече от злото, когато виждам дъното на твоите светли очи. Благодаря на живота, който ми даде толкова (много). Даде ми смеха, даде ми сълзите - така различавам щастието от нещастието. И двете неща, от които е съставена моята песен. И твоята песен, която е същата песен. И песента на всички, която е моята песен. Благодаря на живота!..

„Алфонсина и морето“

Бени ме насочи към една интересна публикация в блога на Мария Донева.

Оттам и аз се запалих да представя известната и многостранно интерпретираната песен на Ариел Рамирес и Феликс Луна „Алфонсина и морето“ („Alfonsina y el mar“, 1969 г.).

Ако не знаете коя е Алфонсина Сторни, ще разберете от блога на Мария, има препратка (така ще прочетете и нещо друго, стига сте чели само моя блог!).

От интерпретациите на песента избрах тази на Мерседес Соса (не е ли очарователно латиноамериканското „ж“ на мястото на испанското „й“, а?).

Por la blanda arena que lame el mar su pequeña huella no vuelve más, un sendero solo de pena y silencio llegó hasta el agua profunda. Un sendero solo de penas mudas llegó hasta la espuma. Sabe Dios que angustia te acompañó qué dolores viejos calló tu voz para recostarte arrullada en el canto de las caracolas marinas. La canción que canta en el fondo oscuro del mar la caracola. Te vas Alfonsina con tu soledad, ¿qué poemas nuevos fuiste a buscar? Una voz antigua de viento y de sal te requiebra el alma y la está llevando y te vas hacia allá como en sueños, dormida, Alfonsina, vestida de mar. Cinco sirenitas te llevarán por caminos de algas y de coral y fosforescentes caballos marinos harán una ronda a tu lado. Y los habitantesdel agua van a jugar pronto a tu lado. Bájame la lámpara un poco más, déjame que duerma odriza en paz y si llama él no le digas que estoy dile que Alfonsina no vuelve. Y si llama él no le digas nunca que estoy, di que me he ido. Te vas Alfonsina con tu soledad, ¿qué poemas nuevos fuiste a buscar? Una voz antigua de viento y de sal te requiebra el alma y la está llevando y te vas hacia allá como en sueños, dormida, Alfonsina, vestida de mar.

При мекия пясък, от морето докосван, следата ѝ малка няма да се върне вече, път от болка само и мълчание достига до водата дълбока. Път само от неми страдания достига до морската пяна. Знае Бог каква мъка те съпровожда, каква скръб не от днес заглуши твоя глас, за да те приспи песента на морските раковини. Песен, която пеят на тъмното морско дъно раковините. Тръгваш си, Алфонсина, със своята самота. Какви нови поеми отиде да търсиш? Старинен глас от вятър и сол милваше душата ти и те понесе, и ти отиде там като в сън, ти заспа, Алфонсина, под завивката на морето. Пет малки русалки ще те водят по пътищата от водорасли и корал и светещи морски кончета ще извият кръг около тебе. И водните жители ще заиграят скоро около тебе. Светлината на лампата вамали, остави корабчето да заспи спокойно. И ако той ме повика, не кавайте, че съм тук, кажете му, че Алфонсина няма да се върне. Ако ме повика, не казвайте никога че съм тук, кажете му, че съм тръгнала. Тръгваш си, Алфонсина, със своята самота. Какви нови поеми отиде да търсиш? Старинен глас от вятър и сол милваше душата ти и те понесе, и ти отиде там като в сън, ти заспа, Алфонсина, под завивката на морето.

И като бонус – едно стихотворение от Алфонсина Сторни:

***

Аз съм пленителна, когато обожавам!

Аз мога да сваля с ръка и небесата,

ако с душата си душа на друг улавям...

Не са по-ласкави на пуха мек перцата.

Едва ли, като мен, жена така целува,

на своята мечта отдадена всецяло

и няма никъде - в такова крехко тяло -

сърце, което все за нежности жадува.

Умирам от любов, щом нечии ресници

усетя някой път - като криле на птици -

да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни.

Познавам аз слова затрогващи, чудесни...

Умея да мълча, луната щом проблесне -

огромна, алена - иззад скалите мрачни.

Калпава работа

“Хвърлили бомба до Бойко в Плевен“ – вика една медия.

Това е то – не стига, че в нищо май вече не ни бива, ами и по хвърлянето на бомби се излагаме.

Защо ДО, бе некадърници!

Не можеше ли ПРАВО В НЕГО?..

Завръщане

Честит празник, другари и другарки!

Девети септември ми купи палтенце

и каза: Честито, честито, момченце!

Девети септември ми купи сандалки.

- Да припкат - заръча - краченцата малки!

А после ми сложи в ръката геврече

- Хапни си! - Девети септември ми рече.

Накрая, дечица, каква изненада!

И знаменце даде ми той за парада.

Изтичах при баба, разказах й всичко.

А баба въздъхна: - Ех, внуче, добричко.

Такъв е, такъв ни е е празникът - харен.

И всеки го среща сега благодарен.

Той дава на всинца ни дрешки, закуски

и розово слага по детските бузки.

А старият дядо, засмян, се обади:

Девети септември и младост ни даде...

Автор: неизвестен.

"Метрополис"

За времето, когато излиза (1927 г.), филмът на Фриц Ранг „Метрополис“ („Metropolis“) е бил без съмнение нещо зашеметяващо.

Достатъчен е само един щрих от статистиката: в масовите сцени участват около тридесет хиляди души.

Иначе съдбата не е много благоприятна към този безспорен шедьовър на нямото кино.

Филмът се оказва (пак за времето си) чудовищно дълъг - цели 153 минути!

И започва безпощадно рязане: в САЩ е съкратен наполовина, в Германия почти наполовина.

Изрязаните сцени се обясняват с титри, но въпреки това логиката на филма на много места пропада, което води през целия XX век до редица неправилни трактовки на замисъла.

През 2001 година е направен опит да се възстанови целият филм от различни запазени варианти, но не е постигна цялостен ефект.

Едва след 2008 година, когато в Буенос Айрес е намерен 16-милиметров негатив на пълния вариант на „Метрополис“, лентата може да се види в действителния ѝ първоначален вид (с английски субтитри в Тубата – ТУК).

Ето един малък откъс с типична стилистика на нямото кино (при рязането програмата ми забърса аудиото, затова е без музика, иначе казано – съвсем ням филм):

Едно нещо само ме смути във филма: появяващият се на два пъти знак, който наподобява Звездата на Давид – върху вратата на дома, където живее коварният изобретател Ротванг, и вътре – в залата, където изобретателят създава не по-малко коварната жена робот; но може и да е неволно съвпадение.

Накрая филмът завършва с наивен оптимизъм под мотото „Посредник между главата и ръцете трябва да бъде сърцето“: представителят на управляващия елит Йо Фредерсен и представителят на масите Грот си стискат ръцете.

Напредък

“От 2013-та година България вече няма да бъде най-бедната страна в Европа“ – казал цар Тиква според „Mediapul.bg“.

А викат някои злобни душици, че не вървим напред.

Ето обаче: от догодина явно ще сме най-бедната страна не само в Европа, но и в целия свят.

Това не е ли напредък, а?..