АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ / „ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА“ - 2

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

"ПРЕДИСЛОВИЕ": 1

"ПРОИЗХОД НА ГЕНИАЛНОСТТА И ФАШИЗМА" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ПРЕДИСЛОВИЕ

(продължение)

Старецът тиранин завещал на роднините си да се запознаят с темата, към която проявил интерес. Едва след това сметките в банката щели да бъдат достъпни за наследство.

Така че моят курс от лекции не беше просто изпълнение на последна воля, а и ключ към милиарди.

Да!

Тъй като старецът беше забранил да се спи по време на лекциите, от тях трябваше да се изключат всякакви научни термини, латински език, цитати и прочее приспиваща утайка.

Агентът ме предупреди внимателно, че в Семейството има няколко огнени души. Когато им стане скучно, момчетата, за да се ободрят, започват да стрелят в лектора.

А им е скучно всичко. Когато чуят думата „трансцендентен“, те справедливо решават, че се подиграват с тях.

И тогава се изясни, че аз съм третият опит на наследниците на побъркалия се мафиозо да се запознаят с въпросите на мозъка.

Даа.

Първият бил професор от Болонския университет. Той получил заслужен куршум от аудиторията заради „дивергенция и конвергенция“.

Втори заради „трансназосфеноидален достъп“ паднал един специалист от Астердам.

Всичко било честно. Професорите били предупредени за недопустимостта на подобни изрази.

Семейството, разбира се, им организирало пищни погребения и връчило на вдовиците утешителни награди.

Въпреки това замисълът с лекциите си спечелил лоша слава. Сред академичните кръгове вече нямало желаещи да поставят челата си под златните куршуми на Семейството.

А волята на удивителния маразматик трябвало да бъде изпълнена бързо. В банката киснели пари.

Това обясняваше астрономичността на хонорара, който ми предложиха. Не беше възможно да се устои.

Агентът ми препоръча за първата лекция да си облека бронирана жилетка.

Вместо бронежилетка купих в един малък сутерен два огромни капсулни револвера „Колт“ образец 1851 година.

Куршумите 36-ти калибър пробиват от край до край Библията, но местният закон не смята такива вещи за оръжие. Поради абсолютната им старомодност те влизат в графата антикварни.

Да, имаше сто души. Мноиго пури, белези и прически „на път“.

Всички лица бяха бандитски, особено на стариците. Безспорно, при такава аудитория една огнехвъргачка би била по-уместна от „колтовете“.

Но време беше да започвам.

- Господа и дами! Разбирам: за да можем да се заемем днес с еволюционната история на мозъка, на вас ви се е наложило да отмените поръчкови убийства, контрабандни операции, а също така други полезни и увлекателни дела. Чувал съм много за вашето Семейство и се радвам, че имаме еднакви навици и възгледи за живота.

И ето че допотопните револвери бяха извадени от чантичката и легнаха многозначително върху лекторската масичка. Разбира се, с дулата към аудиторията.

Не вдигнах ударниците, но все пак настъпи пауза.

Под прическите „на път“ произтичаха вълшебни процеси. Потрепваха и димяха мустачките.

Минаха двадесет секунди, преди смуглото семейство за започне да свири, да се кикоти и да аплодира. След това аудиторията скочи от местата си. Святкайки със зъби и брилянти, тя се втурна да си прави селфи с мене и моите раволверчета.

Това вадене на оръжието (вече без възбуда и селфи) се превърна във важна традиция, в неизменен ритуал по време на лекциите.

Да. Не ми се наложи да стрелям нито един път. Даже в стариците.

(Следва)