Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 437
Филип Тотю до Данаил Хр. Попов
Господин Д. Хр. Попов!
Здравствуйте! Писмата ви, и трите ви, съм получил и им се зарадвах. Съдържанието им разбрах всичко точно.
Писахте ми в първите ви писма да започвам да изпращам пробите железа. Аз още през пролетта, когато ви писах през месец май, щях да ги изпратя, но вие ми казахте, че не може по това време. Пък тогава ми беше сигурно времето, защото и бях намерил оттук хора и тайно ми се даде оттук, даже и от правителството, само да мога да ги скрия. Но вие, като ми писахте, че не може, аз почаках след това един месец, но аз останах в нетърпение. Потрудих се и успях сам да ги натоваря и да дойда, без да знае никой, и да ги стоваря в една нощ и пак да се върна, без да знае никой. В същото време аз отидох при господин Николай Миронович, той сам ги е купил и ги е дал на мене. Но аз му казах да се занесат там, малко и в България. Но негова милост не одобри да отида сам. Каза: тъй аз одобрявам, тъй може да изгубиш себе си даже и българите сетне да не направят нищо, и второ, ако ваша милост тръгнете, трябва да имате най-малко 200 австрийски жълтици да платите навлото, да платите на хората, които ще носят желязото на шайката, и на хората, които ще го изваждат да го скрият.
Действително аз жертвам тези пушки в името на Отечеството ни. Нали сал тях може да дам и повече, само да знам, че българите ще направят това дело, защото вярвам, че нашето Отечество няма да се освободи само с перо, а и с хората, докато ние проливаме кръв и даваме пари. Защото всичките правителства с пера и с политика работят, но повече харчат и правят силни оръжия за Отечеството си.
А ние колко системи пушки приготвяме за нашето Отечество. Сега аз жертвам това оръжие и още може да пожертвам, на пет места още по толкова, но да видя само да се работи, т. е. аз по този въпрос нямам какво да му говоря, но аз влязох в разговор с него и му казах, че българите искат да вършат и ще свършат, нали вие искате делом да видите, че българите и последната хапка от устата си, и самички ще се жертват. Ето, аз днес ще пиша в България едно писмо и ще видите и ще се уверите, но аз да не пиша България, а само да дръпна една полица и вие ще се уверите, че това е наистина. Аз, брате мой, в същото време написах на някои си българи, приятели в Силистра, те са народни не само с парите ми, но и със себе си, но само да видят тези неща. Те така ми казаха, че искат да правят, даже колкото по-скоро да се свърши работата, когато им писах, им разясних работата, те се зарадваха и 150 лири турски готови, когато им потрябват за такъв случай, са готови за 150 лири да ги жертват.
А със същото писмо, с което ще внесат 150 лири, аз поднесох писмото на г-н Николай Миринович и му казах: вижте, господине, че българите са живи. И той много се зарадва. Аз му казах: тегли им от ваша страна една полица къде да внесат парите. Н. Миронович им писа едно писмо и им разясни, даже и писмото им изпрати в Силистра, а полицата да внесат в Галац. Те припознаха всичкото и изпратиха писмо назад нему и мене. В писмата им пишеха не за 150 лири турски, но и за 1000, и за 2000 - готови са да дадат. А засега за полицата за 150 лири за онуждение на тази работа заповедта ви ще ги внесем, и то тези, че не сме тук всички, а то, когато се събират по-богатите ни търговци, тогава ние можем и повече. А то тези с втория параход ще ги внесем.
Сега, брате, да се разговорим и днес не са внесли нищо; сега бива ли да лъжем като негова милост - един човек богат и народен, кога той 80 000 или 40 000 карбоници, готов е и още по-нагоре, както казахме, да жертва. И то това да речем, че не е нищо, но аз моите хорати, че ида сякаш с тях на разговор, за което ние желаем. Той ми рече: видиш ли сега, Тотю, не ти ли казвах аз, че българите по-малко правят и повече лъжат. То наистина трябва лъжа, но ние нищо не сме направили, поне малко и тогава да лъжем...
Аз бях готов да отпусна разноските да идеш с оръжието и да [го] скриеш. Но ти вярвай дето пишат, че 150 лири са в такса, а да ги внесат, не можаха да ги изберат помежду си и да ги внесат, то се разбира, че тези нямат съгласие. Те по-скоро са съгласни, когато отидеш там с оръжието, да те огадят, да вземат 100 лири от турците и да те предадат. Но гледай да не ни изиграят с глупост, за да не изгубим и тебе напразно. Защото и ние тука колко години откакто се кандърдисваме на русите с един българин, когато да му речем и той е готов да жертва себе си за Отечеството ни, каквито сме борчлии всички и всичките хора не изпълняват словото си на света, даже и самите руси ви се радват.
Засега всички разговори да оставим настрана, но за втори път ще ви пиша по-пространно. Засега, господа, аз ще ви моля, които ми пишете от ЦБК, моля ви в неговото име да ми изпратите закона или един човек от Левски, или от страната, от ваша милост, или даже, ако е възможно, господин Д. Хр. Попов, ако е възможно, да се потруди и да плати сам, и то ако се съгласите вие или друг някой да изпратите, някой от комитета, то трябва да му пишете непременно.
Удивяват ме вашите писма, в които ме питате на какъв ум съм. Брате, аз нито веднъж словото не съм изменил. Бог знае - може да съм грешил някъде, но не мисли никога, че аз съм интересния. Аз мисля, че вашето съмнение [иде оттам]: Филип отиде в Русия, получава 75 р. в месеца и вече май не мисли за своето Отечество. Но не е, брате, тъй. Както вие желаете за Отечеството, и аз също така; каквото вие одобрявате, това и аз. Поздрави г-н Левски от моя страна и всички приятели от моя страна, и всички наши братя българи, които са съгласни да излязат против врага с острите саби и с острите ножове. Поздравява ви също и г-н Н. М. Тошков за вашите успехи.
Оставам ваш приятел.
Ф. Тотю Войвода
24 октомври 1871 г.
Брате!
2. и 2-4 двама съгласни да гоним варварина и аз съм третият, че друг никой не бил съгласен той да прави каквото иска. Той може да чака политика, за зелето политика няма, неговата политика на зелето е ножа.
Брате, аз чакам с нетърпение вашия отговор, Ф. Тотю Войвода. Моля ви, брате, пишете ми г-н Иванчо Пишмиша как е той, защото от много време не ми е писал и не знам как е, живо и здраво ли е, поздравете го от моя страна.
Ваш приятел [1]
24 октомври 1871 г.
Н.Б.II.Б., п. 102. № 62
БЕЛЕЖКИ
1. Бележка от Д. Хр. Попов: Прието тук, 12 Ноември 1871 г.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.