НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1977 г. / ИКОНОМИКА / БЕРТИЛ ОЛИН

Бертил Олин (Bertil Ohlin)

23 април 1899 г. – 3 август 1979 г.

Нобелова награда за икономика (заедно с Джеймс Мийд)

(За новаторския му принос към теорията за международната търговия и международното движение на капитали.)

Шведският икономист Бертил Готхард Олин е роден в Клипан, село в Южна Швеция. Той е едно от седемте деца на Елис Олин, местен прокурор, и Ингеборг Олин. Като се оказва необикновено надарено дете, Олин завършва средно училище на петнадесет години и постъпва веднага в Лундския университет, където учи икономика, математика и статистика. През 1917 г. получава степента бакалавър с най-добри оценки и постъпва в Стокхолмското училище за икономически науки и делова администрация, където учи под ръководството на теоретика по международна търговия Ели Хекшер. За две години бъдещият учен получава степента магистър по гражданска икономика.

Аспирантската си работа Олин продължава в Стокхолмския университет, специализирайки се в икономическата област. Едновременно с това става през 1918 г. член на Клуба за политическа икономия, към който принадлежи научният елит, включително такива светила като Кнут Виксел, Давид Давидсон и Свен Брисман, а също така Хекшер, Густав Касел и Гьоста Баге. Като участва активно в клубните дебати по свободни теми, Олин изнася там и доклади за провежданите от него изследвания и участва в публичните дискусии.

Икономическите проучвания на Олин са прекъснати, когато през 1920 г. постъпва на служба в Шведския икономически съвет, заемайки длъжността помощник-секретар, и през следващата, 1921 г., когато отбива войнишкия си дълг в шведския военноморски флот. Като се връща през 1922 г. в Стокхолмския университет, той представя на Касел реферат, свързан с теорията за международната търговия, и започва да работи над докторска дисертация. Докато завършва дисертацията си, Олин прекарва лятото на 1922 г. в Кеймбридж, а академичната 1922/1923 г. в Харвардския университет.

Като получава през 1924 г. докторска степен, Олин е назначен за професор по икономика в Копенхагенския университет. Оставайки на този пост пет години, той преработва своята дисертация и я превежда на английски език. Това произведение, публикувано през 1933 г. под заглавието „Интеррегионална и интернационална търговия“ („Interregional and International Trade“), получава всеобщо признание като най-значителен принос на Олин в икономическата наука. Отразеното в него изследване революционизира цялата теория за международната търговия.

Централно място в теорията за търговията на Олин заема моделът Хекшер-Олин (моделът е наречен така заради по-раншните разработки на Хекшер за влиянието на търговията върху разпределението на доходите). Както Олин посочва, международната търговия възниква между страни с различни „фактори на дохода“ (разлики в относителното предлагане на земя, труд и капитал), даже ако тези страни имат еднакви производствени технологии. Разликите във факторите на дохода се определят от разликите в относителните цени. Олин стъпва на този принцип, представяйки своите твърдения за направленията на стоковите потоци.

Олин казва, че страните експортират такива стоки, които у тях са относително евтини при отсъствие на търговия, а импортират такива, които у тях са относително скъпи пак при отсъствие на търговия. Ако например в Австралия има относително изобилие на земи, докато в Англия има изобилие на работна сила, Австралия ще експортира „земеинтензивни“ стоки, иначе казано – стоки, за производството на които се изисква използването на големи земни площи (вълна), докато Англия ще експортира „трудоинтензивни“ стоки (текстилни изделия).

Така Олин създава структурната основа за свързването на теорията за търговията с по-широката сфера на всеобщото равновесие, за да се изясни влиянието на търговията върху доходите и тяхното разпределение. Неговото изследване дава действителен тласък за извеждането на „теоремата за съотношението фактори-цени“, разработена от Волфганг Столпер и Пол Самюелсън. Тази теорема гласи, че външната търговия определя тенденциите за изравняване на цените на производствените фактори в различните страни. Ако продължим горния пример, обменът на австралийски стоки с английски ще повишава цената на земята в Австралия и ще повишава работната заплата в Англия. Търговските потоци ще нарастват, оказвайки все по-силно въздействие върху цените, докато цените на земята и работната заплата в Австралия и Англия не се изравнят.

Така търговският обмен на стоки оказва такъв ефект върху факторните цени, какъвто би могъл да се получи при свободно местене на производствените фактори между страните, ако това е възможно. Практическото прилагане на теорията на Олин се състои в извода, че тарифите и другите търговски ограничения оказват негативно въздействие върху разпределението на доходите, тъй като пречат да се изравнят факторните доходи. Високите мита, въвеждани в Англия за стоките, произвеждани с използване на големи земни площи, могат например само да повишат дяла на земеделците в дохода на Англия и дяла на работниците в дохода на Австралия.

Наситена с богат емпиричен материал, разработката на Олин „Интеррегионална и интернационална търговия“ дава на теоретиците, работещи по въпросите на търговията, комплект от ефективни хипотези за емпирична проверка. Първата формална проверка на тези хипотези е осъществена след двадесет години в разработките на Василий Леонтев, който посочва, че Съединените щати, които имат най-високата в света относителна работна заплата, експортират трудоемки продукти. Различните интерпретации на този мним парадокс стимулират допълнителните емпирични и теоретични изследвания на проблемите на международната търговия и по-нататъшното развитие на практическото прилагане на разработките на Олин.

През 1930 г., след година работа в Женева в Обществото на народите за съставяне на световен икономически обзор, Олин става приемник на Ели Хекшер в Стокхолмското училище за икономически науки и делова администрация. Там той работи за развиване на макроикономическата теория и на теорията за стабилизационната политика, често свързвана с името на Джон Мейнард Кейнс. При обмяната на мнения с Кейнс през 1929 г. за германските военни репарации Олин подчертава за първи път важността на промените в ефективното търсене (вместо промените в относителните цени), предхождайки идеите на Кейнс, предложени през 1936 г. в книгата му „Обща теория за заетостта, лихвата и парите“ („The General Theory of Employment, Interest, and Money“).

По това време Кейнс не може да оцени аргументите на Олин, макар че самостоятелната роля на съвкупното търсене при определяне на националния доход заема централно място в по-късните му разработки. По време на Голямата депресия Олин продължава да подчертава важността на управлението на търсенето и на провеждането на правителствена стабилизационна политика, убеждавайки шведското правителство да започне фискална политика, насочена към разширяване на икономическата активност, за да се намали безработицата.

През 1938 г. Олин пише оказалите по-късно силно влияние две статии, засягащи така наречената стокхолмска теория за спестяванията и капиталовложенията. Характеризирайки възгледите на Стокхолмската школа за връзката („при експортните условия „ex ante“) между националния доход, спестяванията, капиталовложенията и лихвените проценти, той поставя акцент върху динамичната последователна икономическа структура. Според модела на Стокхолмската школа националният доход е резултат от динамичен процес, в хода на който плановете за капиталовложения и потребление за даден период определят равнищата на заетост, които образуват основата на съответните планове за следващия период, и така до безкрайност. Този динамичен подход е отразен в книгата на Олин „Проблемът за стабилизиране на заетостта“ („The Problem of Employment Stabilization“, 1949 г.), в която авторът посочва, че натискът на излишното търсене, предизвикан от експанзионистична правителствена политика, може да предизвика хронична инфлация.

Избран през 1938 г. за депутат в шведския парламент, Олин е лидер на Шведската либерална партия от 1944 до 1967 г., а от 1944 г. до 1945 г. заема поста министър на търговията в тогавашното коалиционно правителство. По това време неговите изследвания и политическата му дейност помагат да се сформира шведската държава на благосъстоянието, в която класическият либерализъм се съчетава с елементи на социална демокрация. През 50-60-те години шведският модел представлява баланс между капитализма и социализма.

В годините след края на Втората световна война шведските социалдемократи (с Гунар Мюрдал като наставник) защитават плановата икономика. Техен главен опонент е Олин. На изборите през 1948 г. неговата либерална партия печели такава решителна победа, че социалдемократите се връщат към своя традиционен прагматизъм, изразявайки отново готовност за сътрудничество с частния бизнес. Олин поддържа дружески отношения със своя стар приятел и съперник Гунар Мюрдал въпреки сериозните им разминавания във възгледите за държавната политика. Пол Самюелсън се изказва почтително за тази дружба, подчертавайки, че „от нея могат да вземат пример икономистите по целия свят“.

През 1931 г. Олин се жени за Еви Крузе, семейството има син и дъщеря. Ученият умира по време на отпуск в Северна Швеция.

Освен с Нобелова награда Олин е удостоен с ордена Кралска Северна звезда на шведското правителство (1961 г.) и е включен от правителството на Дания сред кавалерите на ордена Данеброг.

Превод от руски: Павел Б. Николов