Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 352
Раковски до българския народ
1 август 1862 г.
Мили братя българи!
Време дойде вече и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни, турци! Що е нашият живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тегота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашите мили свобода и независимост! Турското царство вече пропада. Тия са вече изгубили военния дух, тия са се [от]дали на разслаба и разкош, тия са изсиромашели и оголели; нямат вече сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е нищожно; тия не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнство. Пример да бъде нам Херцеговската и Черногорската война - те нищо не могат да сторят толкова време! Що стоим, българи? Закога чакаме? Европа и цял просветен свят са разположени да съдействат за нашата свобода, но трябва ние да почнем и да покажем, че сме наистина достойни за свобода. Трябва да покажем, че в нашите жили тече още старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турците сами проповядват явно падението си и готвят се от първия удар да бягат в Азия.
Един всеобщ и силен удар ще реши нашата славна бъдещност, като разгони и изтреби мръсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! Докога, братя, вече да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска неверност? Ето вам Балканският полуостров в огън [е] запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, всички на оръжие храбро и победоносно бият, секат и [из]требват общия неприятел, стария кръвник турчин? Може ли да бъде и за нас по-добро друго благо време от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свят възторжена реч - свобода или смърт, и с пламенен меч да върви в бойното поле под знамето на непобедимия Български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне! [1]
Народний войвода
Г. С. Раковски
„Из миналото“ - под редакцията на
П. С. Кършовски, кн. I, № 39, стр. 203
Н.Б.II.А., п. 87., №7 771а,б
1. Мисълта на Раковски беше да поведе своите легионери, между които е и Левски, като голяма чета през сръбската граница, да хване Балкана и да разбунтува цяла България със сборен център Търново. Разочарованието дойде по външни политически причини и планът се осуети. Тази несполука и зависимост от каприза на външните въздействия, повторени и по-подир, за които Левски неведнъж споменава в своите писма, образуват непосредствения изтоник, като ни дават и фактическата база за онова преобразувание в метода на революционната борба, което съставлява същината за голямото име на Апостола в недавнашната ни политическа история.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.