ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Страшно същество плаши алпинистите и пътниците в шотландската планина.
Природата и ландшафтът на Шотландия са повлияли значително върху стила на местния фолклор. Повечето тамошни чудовища и фантастични същества са свързани с водоеми, по правило – с езера. Други създания живеят, според шотландските легенди, високо в планините и не обичат, когато ги тревожат редки пътешественици. Най-известното шотландско митично същество е, разбира се, Неси, но местните хора имат и по-страшно сказание. Легендата за загадъчния и неприветлив Сив човек си съперничи по популярност със знаменитото чудовище от Лох Нес.
Смята се, че в планината Бен Макдуй, втора по големина в цяла Британия, живее същество, което се явява периодично на самотни пътници или ги плаши със своето незримо присъствие. В продължение на много години Сивият човек е просто страшно същество от келтския фолклор, докато през ХХ век не се появяват свидетелства на хора, които смятат, че са се сблъскали с чудовището наистина. Най-известният разказ за него принадлежи на професора и алпиниста Норман Коли.
Своята история той споделил едва през 1925 година, но събитията са от 1891 година: „Връщах се от планински връх в мъгла, когато изведнъж чух някакъв звук, различен от шума на моите стъпки. След всеки няколко мои крачки чувах хрускане, но онези крачки бяха три-четири пъти по-дълги от моите. Казах си, че това са глупости. След това чух този звук отново, но не можех да видя нищо в мъглата. Продължавайки да вървя, все още чувах хрускането и ме обхвана див страх...“ Коли признал, че никога пгггщ8овече не би се върнал в Бен Макдуй сам, но не изказал конкретни предположения за това каква аномалия се е случила с него.
Като се има предвид, че идва от устата на професор, човек на науката, разказът не бил сметнат вече за толкова невъзможен и произшествието предизвикало вълна от интерес. Отначало историята получила публичност в пресата, след това се наредили свидетелства и на други алпинисти и туристи, озовали се в околностите на Бен Макдуй. Някои се страхували да разкажат за преживяванията си преди признанието на професор Коли, защото се страхували от насмешки.
Писателят Алистър Бортуик, който издава през 1939 г. книга за високопланинските разходки из Шотландия, цитира в нея две свидетелства на други алпинисти. Единият от тях също чул странен звук, все едно някой прави една крачка при неговите три-четири крачки, като се чувало същото хрускане като в разказа на Коли. И още един човек, с когото авторът също се срещнал лично, разказал за практически идентично преживяване. Различавало се само атмосферното време и времето от денонощието: първият алпинист слизал от планината в лунна зимна нощ, а вторият се качвал нагоре през летен мъглив ден. Когато Бортуик попитал местните рейнджъри какво мислят за тези мистериозни истории, получил отговор: „Ние не говорим за това“.
Натуралистът и алпинист Александр Тюньон публикувал през 1958 година в едно списание разказ за странното си преживяване. През октомври 1943 година той прекарал в местните планини десет дена. В един от тях се качил на Бен Макдуй, но когато стигнал до върха, открил, че цялата планина се е обвила набързо в гъста мъгла. Изведнъж Тюньон чул силен звук от стъпки, а след това видял висока фигура със странна форма. Без да мисли дълго, той извадил револвера и стрелял три пъти в неизвестното същество. След което хукнал с бързината на вятър надолу по планинската пътека. Натуралистът бил убеден, че се е срещнал именно със Сивия човек от скандинавските легенди.
По правило голяма част от туристите и алпинистите никога не са виждали фигурата на загадъчното същество, а присъствието му се ограничавало със звуци на преследващи стъпки, хрускане и усещане за тягостен, необясним ужас. Между другото, редките „очевидци“, които са успели да видят непосредствено Сивия човек, го описват така: висок, около три метра на ръст, целият покрит с къса сива козина. Някои смятат, че това е Снежният човек, но живеещ в Шотландия.
Вероятно някои от пътешествениците са станали свидетели на явлението, наречено Брокенски призрак. Когато гледащият стои над равнището на облаците с гръб към слънцето, върху облака понякога се образува своеобразен разноцветен спектър във вид на непълна окръжност. В средата на спектъра се вижда сянката на човека с удължена форма. Съществува вероятност някои туристи да са виждали в действителност своето „отражение“ върху облачната повърхност и да са го приемали за фигурата на Сивия човек.
Скептиците твърдят, че подобни видения са следствия от слухови и зрителни халюцинации, които съпътстват доста често изкачването на голяма височина. Липсата на кислород може да предизвика в мозъка най-разнообразни картини. Едновременно с това, на тези, които вярват в митовете и легендите, историята за тайнственото същество, стопанин на Бен Макдуй, им изглежда напълно реална.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.