СЛУЖБОМЕР

четвъртък, ноември 08, 2018

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 13

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Велча

– Когато, в неделя, ти се срещна с тетевенеца Стоян пандура в един от Чипилските ханове – хана на Цветка от Правец, кой беше в хана ханджия?

– Ханджия беше тогава момчето Вълко, слугата на Цветка.

– Когато отиде в хана, освен момчето Вълко, имаше ли друг някой там?

– Нямаше. Не видях никой друг.

– Кой ти каза тогава къде се намира Стоян пандурът? На кое място се срещнахте с него?

– Каза ми момчето Вълко. Срещнахме се със Стояна в долния етаж на хана, в една стая в мазето.

– Като беше в Цветковия хан, Стоян пандурът кога дойде?

– Аз го намерих там. Беше дошъл преди мен ,но не го запитах кога е дошъл.

– Когато стигна в хана, как запита момчето Вълко за Стояна: „Тук ли е Стоян пандурът от Тетевен“ или как другояче?

– Запитах го така: „Има ли тук някой човек?“ – Има, отговори то. Попитах: „Откъде е?“ Момчето отговори: „От Тетевен.“ Запитах пак: „Кой е тоя от Тетевен?“ То отговори: „Стоян пандурът. Долу в мазето е, в стаята.“ Тогава аз отидох и се видях с него. Ние излязохме в задния двор на хана и там разговаряхме. После Стоян пандурът се върна пак в мазето, а аз минах през двора и дойдох насам.

– Хей, Велчо, ти си се срещнал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха, и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.

– Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа [?], Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила [1]. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание.

– Много добре, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

Подписал: Велчо

Нов разпит на Васила

– Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, като Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите.

– Преди един-два месеци срещнах тетевенеца Стоян пандура в Тетевен.Той ми каза: „Познаваш ли калугера хаджи Авксенти в Кремиковския манастир?“ [2] Аз му отговорих: „Познавам го, но защо питаш?“ Той каза: „Чух, че там имало пари. Ще взема няколко души и ще отида. От хаджиАвксентия малко пари ще задигна.“ Аз му възразих: „Човече, откажи се!“ В отговор на това той ми рече: „Щом се науча, че има пари, не бих се отказал в никой случай, веднага ще я наглася.“

– Знаял си, че той имал намерение да отива в Кремиковския манастир. Ти ще знаеш нещо и за това, че те са дошли тук и са обрали хазната. Кажи всичко право, каквото знаеш по тая работа!

– Когато Павел Кабакчиев от Тетевен донесе тук парите, заедно с него тръгнах пеш от Тетевен и аз. Като стигнахме в Правчанските ханове, спряхме в хана на Цветка. Понеже бях пеш, нея нощ преспах в хана, а мухтарът [3] [Павел Кабакчиев] дойде тук [Орхание]. На другия ден взех коня на ханджията Цветка и пристигнах. Предадох коня на Велча да го върне обратно.

– После как стана? Велчо как се срещна със Стояна? Какво стана по-нататък?

– Тогава не ми каза нищо, но в четвъртък, един ден преди петъка, в който бе обрана хазната, той ми рече: „Занесох хляб на Стоян пандура в балкана.“ Запитах го: „Май че отиват в манастира“, а той отговори: „Не, не отиват в манастира, а ще нападнат хазната.“ Попитах го колко души са и той каза, че били повече от 10 души.

– Не го ли запита къде се е срещнал със Стояна, та тоя последният му поръчал да занесе хляб?

– Питах го. Когато завел в Цветковия хан коня, който аз върнах, срещнали се там и тогава той му поръчал.

– Не ти ли каза още, кои са били? Само Стояна ли е познал или и другите?

– Запитах го. Познал само Стояна, другите не можал да познае. Така той ми отговори.

– Когато Стоян ти съобщи, че ще ходи в манастира, не каза ли с кои хора ще отиде?

– Той ми каза: „Хора има много като синът на Генко мечкаря от Черни Вит – май че е Георги [4]. Ще взема хора и от Крушовдолските колиби. Има и много още момчета.“

– Велчо не поиска ли от теб пари в четвъртък, когато щеше да носи хляб?

– Бях купил от него половин ока тютюн, та ми поиска парите. Дадох му 6 гроша. Същия ден той ми каза, че щял да им занесе хляб.

– Ти не се ли среща с Велча след нападението на хазната и не говорихте ли по тоя въпрос?

– За нападението на хазната чухме в петък. Срещнах се с Велча и разговаряхме за това. Но, побояхме се да съобщим, тъй като може да не бъдат заловени [нападателите] и тогава вината ще падне върху нас.

– Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари.

– Зная за Стоян пандура и сина на Генка мечкаря. Те щяха да вземат хора и от Крушов дол. Нека да се заловят тия, те ще изкажат всичките.

– След петъка, в който бе нападната хазната, ти си отишъл в Тетевен. Велчо ти е казал, че нападателите на хазната са Стоян и Мечкарят. При това ти знаеше, че Стоян щеше да ходи да напада манастира. Не видя ли Стояна в Тетевен? Не запита ли за двамата?

– Отидох в Тетевен, но Стояна не видях. Тъй като се страхувах, не запитах никого дали беше там или го нямаше. Предполагам, че беше там, не беше отишъл никъде.

– Ти знаеш цялата работа, както и Велчо я знае. Кажи истината, кажи: кои бяха? Велчо говори другояче. Кажи право, че да ги заловим, та и вие да се отървете.

– Казах истината. Така е, както ви разправих.

– Ти имаш свои хора, имаш и слуга. Защо тогава не изпрати кобилата по някой от тях, а направи това чрез Велча? Непременно си го изпратил, за да се срещне със Стоян пандура и да си поприказват. Очевидно е, че работата е била уговорена, кажи истината!

– Моят слуга и момчето ми си имаха работа, затуй я изпратих по Велча.

– На Велча даде ли пари или нещо друго, за да закара кобилата? Велчо не ти е слуга, та да я кара без нищо.

– Не съм му дал нито пара.

– Единственото обяснение, задето не си му дал пари, е, че твоето намерение е било да му устроиш среща със Стояна. Кажи истината по тая работа, за да я нагласим някак.

– Господине,да кажа сега истината. Стоян дойде сутринта в Цветковия хан и ми каза: „Отиваш в града. Изпрати ми Велча, ще говоря с него за нещо.“

– Когато Велчо се върна от Цветковия хан, не ти ли каза какво са говорили?

– Да, каза ми. Стоян му рекъл: „Заведи ни в балкана и ни приведи до мястото, дето ще отидем“. После Велчо отиде там да ги води. Той се забави няколко дни, но не мога да зная, колко бяха.

– Стоян заедно с кои хора дойде там, кажи и сега право!

– Дойде сам. Запитах го за другарите му и той ми отговори, че един от тях бил Георги Генков [5], а другият – от Крушов дол. Той ми каза и името му, но го забравих. Каза ми, че освен тия имало и още 5-10 души. Запитах го кои са, но той ми отговори, че били сбирщина.

– Казаха ли ти, че ще нападнат хазната? Пък и ти не запита ли Стояна къде ще отидат?

– Аз попитах, къде отиват, но Стоян ми отговори: „Да дойде Велчо, на него ще кажа.“ Понеже там беше и ханджията и вече бях приготвил коня, нямах много време да приказваме.

– Ела да подпишеш показанията си.

– Да подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Вълко Цолов от Правец [6]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Вълко, а на баща ми – Цоло. От село Правец съм, но живея в Етрополските колиби.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 22-23 години съм. Занимавам се с овчарство.

– Къде се намира твоята колиба?

– На мястото Горняк.

– Как стана така, че ти отиде с хайдутите да нападаш хазната?

– Берях царевица. Дойдоха 12 души и ми казаха: „Хайде да ни заведеш в балкана!“ Насилиха ме и аз тръгнах пред тях. Минахме през мястото, наречено Предел, и стигнахме в Тръсите. Преспахме една нощ в Усойна. Там преспахме още една нощ. Мен не ме взеха да спя при тях. Един от тях спеше при мен, за да не избягам.

– Кои хора ви носиха хляб в балкана? Колко пъти ви донесоха?

– Два пъти ни донесоха орханийците Велчо и Божил.

– После, оттам кой ви заведе в прохода? Как биде нападната хазната? Как взеха парите и къде ги занесоха?

– Божил донесе хляб и си отиде. След това те ми казаха: „Почакай тук, Божил пак ще донесе хляб. Ние ще слезем по-долу, а ти ни донеси хляба.“ Аз останах, а те заминаха. После чух, че се гръмна веднъж. Мина малко време и те дойдоха с парите при мен. Аз не видях нападението на хазната.

– Откъде са те и кои са? Познавахте ли се от по-рано?

– Те са тетевенци. Зная имената на четиримата, а именно: Стоян пандурът, Тодор, Кара Мустафа[?] и Георги [7]. Имената на останалите не знам. Всъщност, аз не се познавам с тях.

– Не може да се приеме, че си бил „останал назад“. Щом като си отишъл там заедно с тях, трябва да ни кажеш право и следното: Как биде нападната хазната? Какво направиха заптиетата? Как взехте парите и на кое място си ги поделихте? Парите заровихте ли, или си ги разделихте? А на теб колко гроша ти се паднаха като дял?

– В петък сутринта Божил донесе хляб. Аз взех от него хляба и им го занесох. Те ме върнаха обратно на мястото, дето бях попреди, като ми казаха: „Божил ще донесе довечера хляб, вземи го и ни го донеси!“ Останах там. По едно време след обед се гръмна веднъж [8]. Един час след това гледам, че те идват, тичайки към мен, натоварени с парите. Поседяха малко при мен. Дадоха ми и аз да нося една чанта пълна с пари. Оттам вкупом се изкачихме горе на балкана. Към 4 часа през нощта [9] стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги проведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър, а аз се върнах обратно в колибата си.

– Какъв дял ти дадоха от парите?

– Дадоха ми 2 меджидиета [10] ирмилици. Обещаха, че ще ми дадат още 1000 гроша.

– След като ти носи на рамо чантата с пари, защо им я предаде за 2 меджидиета ирмилици?

– Заявиха, че иде ми дадат 1000 гроша и заради това дадох чантата. Но после не ми ги дадоха.

– Познаваш ли тия хора?

– Не ги познавам.

– Защо отиваш с непознати хора на такива места?

– В началото те ме отведоха насила от моята колиба. После ми казаха: „Остани при нас, ще ни носиш хляб. Ще ти дадем и на теб пари.“

– Когато те взеха насила от царевичака, баща ти не чу ли, нямаше ли и друг някой при теб?

– Бях сам в царевичака. Баща ми беше в къщи.

– Ти си се бавил там три дни. Когато после се завърна, баща ти и жена ти не запитаха ли де си бил?

– Когато се върнах у дома, баща ми ме запита къде съм бил, но аз го излъгах, като казах, че съм ходил да купувам овци.

– На кръста ти имало чифт пищови. Баща ти тогава не ти ли рече: „Не се ходи с пищови да се купуват овци! Къде си бил с тия пищови?“

– Един от пищовите беше мой собствен, а другия ми дадоха безделниците. Бях ги сложил на кръста си. Но, когато ме видя баща ми, нямах пищови на кръста си.

– Имаше ли позволително да носиш оръжие?

– Нямах. Понеже беше нощно време, взех пищова, който имах, и го сложих на кръста си.

– Очевидно е ,че целта на човек, който се скита с оръжие, без да има право да носи такова, е да върши кражби. Какво ще кажеш на това?

– Нямам какво да кажа.

– От всичко изглежда, че понеже си се скитал без право да носиш оръжие, ти си убил по-преди дякона [11]. Поне кажи как взехте парите и кои бяхте, та да се отървеш от другото [обвинение].

– Дори и да ме убиете, не знам кой уби дякона. Но работата с хазната свършихме ние, и то стана, както по-горе описах.

– Когато заптиетата и техните началници търсиха хайдутите, не те ли намериха и не те ли разпитваха?

– Едно заптие, двама башибозуци, Иван Чобан[ов] от Правец и още трима души ме намериха през нощта срещу неделя при царевичака и ме запитаха: „Видя ли хайдутите, които нападнаха хазната?“ Отговорих им, че не съм ги виждал. Те минаха и се отправиха бързо към височина- та, т.е. към колибите.

– Щом като полицейският началник те е запитал и ти не си му обадил, от това става очевидно, че и ти си от тях и си участвал в обира на хазната.

– В нападението на хазната не съм участвал, но след това те ми дадоха да нося [пари].

– Ако искаш да се отървеш, трябва да кажеш право: колко гроша ти се паднаха като дял от парите на хазната и къде ги скри?

– Те не ми дадоха пари. Аз, като носех чантата, си взех само 2 бели меджидиета.

– Когато в Етрополе отидоха специални чиновници, за да вземат поръчителство от населението, ти не беше ли там и кой ти стана поръчител?

– Бях там. Поръчител ми стана Кремен Ценов, бащата на Вълка.

– Колибата на твоя поръчител Кремен Ценов близо ли е до твоята колиба?

– Трябва да е на около 10 минути разстояние.

– Като се отбихте в царевичака на твоя поръчител Кремен Ценов, взехте ли вода от неговия син Вълко или не?

– Не, от там не сме вземали вода.

– Колко души бяхте?

– Бяхме 13 души, заедно с мен.

– Парите бяха 125.000 гроша и нещо. От тях са намерени 2000 гроша. Остават още 123.000 гроша и нещо. Това са царски пари, искаме ги от теб.

– Както вече казах, откраднах си 2 сребърни меджидиета от чантата, която носех. Нищо друго не съм взел и не знам где са парите.

– Ела да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

[Знак за отпечатък от пръста на]: Вълко Цолов

Разпит на Вълко Цолов и неговия поръчител Цено[в]

– Хей, Цено[в], ето Вълко Цолов е бил заедно с хайдутите, които обраха хазната. Преди, когато се вземаше поръчителство от етрополското население, ти си му станал поръчител. Стана ли, наистина, негов поръчител?

– Станах му поръчител, но не знам къде е ходил, както и че се е сдружил с хайдутите.

– От твоята до неговата колиба има 5-10 минути разстояние. Неговият баща, майка или роднините му не те ли запитаха: „Нашият Вълко го няма тук, къде ли е отишъл?“

– За бога, никой не ме е питал.

– Ти отрече, че твоят син е давал вода на хайдутите. Станал си поръчител на Вълко Цолов, който е съдружник на хайдутите. Това показва, че и ти си бил лош човек. Вместо да съобщиш [на властта], ти си станал поръчител. Заради това си арестуван, а и да знаеш, че наказанието ти ще бъде голямо.

– Не знаех, станах поръчител. Що да правя, каквото дойде на главата ми, ще го тегля.

[Знаци за отпечатък от пръст на:] Кремен Ценов, Вълко Цолов

Чрез настоящата подписана и подпечатана заверка се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия; Орх. шериятски съдия: Ес-сейд Али Неджиб; мюмеиз: [липсва подпис]; мюмеиз: Мехмед Али; мюмеиз: Мехмед Салих, следовател: Хюсмен Хамди; мюмеиз: Хасан; мюмеиз: Подпис на български език [преписвачът не можал да го разчете]; мюмеиз: [липсва подпис].

Удостоверява се с подпис и печат достоверността на настоящия препис от следствения протокол. 4 януари 1873. [4 кянунусани 1288} [печат]: Софийски окръжен съд

О.О., Инв. 14091/1948

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

БЕЛЕЖКИ

1. „Кара Мустафа“ е сигурно прякор на някой от участниците в нападението. Засега не може да се установи чий е прякорът. Георги е Георги Генков ,брат на Йото Генков, който е участвал в четата на Общи. За Вълко Цолов от Правец, участник в обира на хазната, не става никъде дума дотук в следствения протокол. От думите на Велча „за който ви съобщихме днес с Божила“ се вижда, че извън воденото съдебно следствие,чиито протоколи публикуваме тук, са се извършвали разпити от полицейските органи, чрез които под въздействието на физически мъчения арестуваните са били довеждани до самопризнания.

2. Историята за Кремиковския манастир може да е и измислена.

3. „Мухтар“ в селото е кмет, а в града – махленски кмет.

4. Изглежда, че Йото Генков Мечкаря, участник в нападението на хазната, е имал брат Георги. Васил Петров по погрешка или нарочно съобщава името на тоя Георги. Интересно е обаче, че и Велчо Шунтов на няколко пъти между имената на нападателите на хазната споменава името „Георги“ .

5. Явно е, че Васил Петров смесва Йото Генков с неговия брат Георги.

6. Като пръв от действителните нападатели на хазната бива разпитан Вълко Цолов от Правец. Вероятно и той е първият арестуван.

7. И тук „Кара Мустафа“ и „Георги“.

8. Обирът на хазната е бил извършен преди обед и ако Вълко Цолов твърди, че се гръмнало „следобед“, то това той прави с цел да отрече участието си.

9. „4 часа през нощта“ = 22 часа вечерта.

10. „Меджидие“, или в нашия народен говор „меджидия“, е турска сребърна монета на стойност 20 гроша, сечена по време на султан Абдул Меджид (1839–1861); нарича се още „сим меджидие“ или „беяз меджидие“ – сребърна меджидия или бяла меджидия (Ş. Sami, Kamus-i türki,стр.1295).

11. Става въпрос за убийството на дякон Паисий, извършено на 20 юли 1872 г. в Орхание, но останало неразкрито от властта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.