СЛУЖБОМЕР

вторник, май 16, 2017

„Хората с бинтовани чела“

Покрай случките в ДЕОС на едно място споменах, че този вътрешен партиен театър вече съм го гледал, защото от 1990 година натам доста години се занимавах с партийно строителство, макар и на местно равнище, така че за мене няма нищо ново на сцената, нищо не ме учудва, както и не ми е за първи път да си бия в стена главата.

Тогава Ники Русиновски ми изпрати една песен, която попадна изключително на място: кой, ако не Ники Русиновски, е вътре в песните (и в музиката, и в текста), това е в кръвта му.

Песента се казва „Хората с бинтовани чела“ („Люди с забинтованными лбами“) и е авторска песен на трагично загиналия руски певец Игор Талков (1956-1991), от когото досега съм чувал всъщност само една песен – „Чистые пруды“.

В песента „Хората с бинтовани чела“ няма нищо за тълкуване, посланията ѝ са директно ясни, с една дума казано: каквото и време да настане, все ще има хора, които ще си блъскат главите до кръв и… няма да постигат нищо…

В общи линии, доста печална и песимистична песен, но и ние съвсем не живеем в някакво весело и оптимистично време…

Мои друзья скупы на слово стали,
В глазах тоски неизгладимый свет,
И ходят с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет.
И ходят с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет.

Мои друзья не пишут,не читают,
И до общественных проблем им дела нет,
И ходят с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет.
И ходят с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет.

Мои друзья забросили гитары,
Им все равно, что полночь, что рассвет,
И доживают с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет,
И доживают с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет.

Мои друзья билеты заказали,
Билеты заказали на тот свет,
И доживают с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет,
И доживают с забинтованными лбами,
В расцвете лет, в расцвете лет.

(- Простите, а когда вы написали эту песню? 
- Эту песню? В 8О году! А что? 
- Проснитесь, у нас сегодня 87-й, перестройка!
Ваша песня не актуальна, она отражает недостатки
прошлых лет! Ведь сейчас совсем не обязательно
разбивать себе
лоб и вообще... 
- Но простите и Вы меня, Вы ведь не дослушали
песню до конца, она еще не закончилась.
Я недавно дописал еще один куплет, 
кстати, вот в свете последних изменений.
И смотрите что из этого получилось.
Сейчас я допою!) 

Мои друзья щедры теперь на слово,
Да вот бинты не думают снимать,
Слух прокатился, буд-то скоро снова
Придеться лбы забинтовать,
Слух прокатился, буд-то скоро снова
Придеться лбы забинтовать.
Моите приятели станаха на думи пестеливи,
в очите им - тъга с неизгладимата светлина,
и ходят със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.
И ходят със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.

Моите приятели не пишат, не четат,
нехаят за обществени проблеми
и ходят със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.
И ходят със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.

Моите приятели захвърлиха китарите,
за тях едно е мрак и светлина
и доживяват със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.
И доживяват със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.

Моите приятели поръчаха билети,
за оня свят поръчаха билети
и доживяват със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.
И доживяват със бинтовани чела
в разцвета си, в разцвета си.

(- Извинете, а вие кога написахте тази песен?
- Тази песен? През 1980-та. А защо?
- Събудете се, сега е 87-ма, перестройка!
Вашата песен не е актуална, тя е
за недостатъците на минали години. Защото
днес не е задължително да си разбиваме
челата и изобщо...
- Но простете ме и Вие, защото не сте чули
песента до края, тя още не е свършила.
Неотдавна написах още един куплет
точно в светлината на последните промени.
И вижте какво се получи от това.
Сега ще изпея до края!)

Моите приятели са днес на думи щедри,
но бинтовете носят все така,
слух премина, че ще се наложи скоро
отново да бинтоваме челата,
слух премина, че ще се наложи скоро
отново да бинтоваме челата,.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.