петък, май 12, 2017

Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

За това, че дописката е на Васил Левски, изследователите съдят по две неща: съкращението "д. Л." в началото на текста, което може да бъде разшифровано като "дякон Левски", и редакционната бележка, в която се посочва, че дописникът е човек, който е обикалял две-три години по българските земи (първата обиколка на Левски започва през 1968 година). Едновременно с това всички са съгласни, че дописката е редактирана от Каравелов. Във всеки случай категорично личи, че стилът не е на Дякона. Доколко обаче е дълбока редакторската намеса, не може да се каже, защото няма наличен ръкопис.

(Павел Николов)

ДОПИСКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ВЕСТНИК "СВОБОДА"

д. Л. От балканските села, 28 януари *). Преди да захвана да ви разказвам за това, щото трябва да ви разкажа, то съм длъжен да ви явя, че аз не пиша от себе си, а от страната на всичките наши млади български юнаци, които познават своите длъжности и разбират що е свобода. Вашият вестник се чете по тукашните места с голямо внимание и с голямо въодушевление и аз твърде често съм слушал да говорят: "Ние, българите, сме честити, че са сдобихме с такъв един свободолюбив и правдолюбив вестник, който е безпристрастен към всяка една народност и който дава права на всеки народ и на всеки човек и позволява му да бъде член на нашето бъдеще господарство, ако само той иска да живее почтено и свободно **)." Трябва да повторя, че всичката млада, т. е. не чорбаджийска, България разделя вашите убеждения; но..... Думи и разсъждения са вече напразни, защото за глухите е все едно Гамбета (Леон Гамбета, френски политик, министър на вътрешните работи през 1870-1871 година - бел. П. Н.) ли говори, или крава мука. Нож трябва да играе, нож - мастилото вече не помага! Ние викаме и протестираме, ние се плачем и молим за помощ; а турците ежедневно турчат малолетните ни деца, безчестят девиците и псуват вярата ни и народността ни. Ние досега очаквахме от европейските сили помощ и поддръжка; но праговете на консулатата се обливат всеки ден с кървави сълзи, а нашето положение става по-тежко и по-тежко: отникъде никакъв отзив, отнякъде никаква помощ! Но още по-горчиво ни става на сърцето, когато видим, че тия хора, от които ние очаквахме помощ и спасение, са станали днес Али-пашови учители и Фазил-пашови хазнатари и възпитават нови вълци за Христовото стадо! Славяно-поляци – турски стражари; французи - турски инженери; ингелизи (англичани - бел. П. Н.) - турски дипломати; казаци-некрасовци – турска полиция; немци – турски шпиони; маджари – турски братя; чехи – турски музиканти!

Ние се вече уверихме, че европейската ингелизка цивилизация, човешките немски идеи, християнските проповеди на протестантите и пр. и пр. са нищо друго освен «стани, куме, да седна». Франция служи нам за огледало. Ние сме намерени да се не плачем вече никому и да не вярваме ни на един невикан приятел, ако само с тоя приятел ни не свързва родствена връзка или просто интересът на отечеството ни. Доста сме се вече лъгали! И така, наместо сълзи и молитви ние сме захванали да леем куршуми; наместо пъшкане и молене ние точим ножовете си; наместо празните надежди, които имахме от другите народности, ние се отдаваме само на бога и надяваме се на своята собствена мишница. Колкото за вази, то задължението ви е да явите чрез вестникът си, и то последни път, какво е българското обществено мнение; да явите, че ние сме хора и искаме да живеем човечески; да явите, че с турското правителство ние нямаме нищо общо и че мир между нази е невъзможен; и тогава да оставите мастилницата си и да се заловим всички за оружие, т. е. за единственото наше спасение. Аз мисля, че когато човек се намира в челюстите на един звяр, то по-напред трябва да избави животът си, а после да си купува фес за Великден. Общественото мнение е днес такова, щото всяка една народност, даже и турците, трябва да бъдат свободни и да живеят между нази като хора и граждани. На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканският полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето!" Ако ние, т. е. християнските народности на Балканският полуостров, искаме да вървим по правият път и да търсим своята лична и народна свобода, без да вредим на съседите си, то кой може да ни стане на пътят? Да вземем пример от Италия. И така ние желаем да въстанем и да искаме насила своите права, които са така зверски потъпкани. Но ние желаем още, щото нашите братя сърби, черногорци, боснаци и ромъни да не остават назад, а заедно с нас да повдигнат гласът си, защото нашето отечество е общо, а нашите цели са еднакви. Военната тръба, която ще да ни провъзгласи свобода, трябва да затръби от Пеща до Цариград. "Млада България" се е решила вече да се бори и девизът ѝ е: «Брат брата, син баща, баща синът си и внукът дядо си трябва да убие, ако само тия не поискат да уважават народната воля и ако работят против своето отечество и свобода". Нашето мнение е такова, а вам оставаме бели лист, за да напишете на него "напред" или "назад". Гледайте да се съгласите по-скоро между себе си, защото времето не чака. Сега е най-сгодно време, щото ние с един твърде малък материал да съсипем това гнуснаво тиранство, което се нарича висока порта. И така нека ни помага Господ и да укрепи десницата ни! ***)

Новости ви не съобщавам, защото, както казах по-горе, не искам вече да се оплаквам.

*) Тая дописка, която е по неизвестни нам причини стигнала до нас твърде късно, е писана от едно такова лице, към което ние имаме пълно доверие: изпърво ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен, а второ, той в продължение на две-три години е обикалял цяла България и имал е време да узнае народът и неговият дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестникът си е неговата дописка. Ред.

**) Ние никога не сме хвалили своят вестник и никога не желаем да го хвалим; и ако поместяваме горните няколко реда, то ги поместяваме из уважение към дописникът ни. р.

***) Желаем ви щастие, но в това също време ви съветваме да говорите малко, а да работите много. Тежко е да слиза човек от ат на магаре. р.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.