СЛУЖБОМЕР

петък, май 19, 2017

Лекции по руска литература – брой 79

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1. "В ОВРАГА" (1900 г.) - 1, 2, 3, 4. БЕЛЕЖКИ ЗА "ЧАЙКА" (1896 г.) - Действие I.

Действие II.

Площадка за крокет, част от къща и езеро. Аркадина дава на Маша няколко наставления как трябва да се държи една жена. От случайно изтървана забележка разбираме, че тя отдавна вече е любовница на Тригорин. Заедно с Нина, която има възможност да бъде тук, защото баща ѝ и мащехата ѝ са заминали за три дена, пристига Сорин. Несвързаният разговор се върти около лошото настроение на Трепльов и лошото здраве на Сорин.

"МАША. (като сдържа възторга си.) Когато чете нещо, очите му горят и лицето му побледнява. Има прекрасен, печален глас, а маниерите са му като на поет".

Чува се как Сорин хърка. (Контраст.)

ДОРН.Лека нощ!

АРКАДИНА. Петруша?

СОРИН. А?

АРКАДИНА. Спиш ли?

СОРИН. Съвсем не."

Пауза. (Чехов е ненадминат майстор на паузите.)

АРКАДИНА. Не се лекуваш, а това не е добре, братле.

СОРИН. Бих се радвал да се лекувам, но докторът не ще.

ДОРН. Да се лекуваш на шестдесет години!

СОРИН. И на шестдесет години ти се иска да живееш.

ДОРН (сприхаво). Е, вземайте валерианови капки.

АРКАДИНА. Струва ми се, че ще е добре за него да отиде на бани.

ДОРН. Какво пък? Може да отиде. Може и да не отиде.

АРКАДИНА. Иди че разбери.

ДОРН. Няма нищо за разбиране. Всичко е ясно".

Така се развива действието. Невежата публика може да си помисли, че авторът хаби напразно драгоценни двадесет минути, цялото II действие, докато конфликтът и кулминацията чакат нервно зад кулисите. Но всичко е точно. Авторът знае какво прави.

"МАША. (става) Май е време за закуска. (Върви лениво, с вяла походка.) Кракът ми изтръпна от седенето... (Излиза..)"

След това влиза Шамраев, той е недоволен, че жена му и Аркадина искат да отидат в града - всичките коне са заети за събиране на реколтата. Карат се, Шамраев се ядосва и не иска да управлява повече имението. Може ли да се смята тази сцена за конфликт? Към него водят няколко нишки, да речем, кратката бележка за това, че кучето трябва да бъде отвързано през нощта. Но моля ви се, ще каже горделивият критик, каква е тази пародия? Дори моралистът няма да забележи в случая парадокса, типичен, както може да ни се стори, за отиващата си класа. Подчиненият, който укорява своята стопанка, не е много типичен за руския провинциален живот, това е само случай, основаващ се на сблъсъка на определени герои: би могло да го има, но би могло и да не го има.

Тук простодушно и много самоуверено новаторът Чехов отново кара Нина (героинята, която е останала сама на сцената) да размишлява на глас. Да, тя е начинаеща артистка, но даже това не може да извини стария и прастар похват. Чуваме доста плосък кратък монолог. Смущава я това, че знаменитата артистка плаче, без да може да защити своите позиции, а знаменитият писател цял ден лови риба. Трепльов се връща вкъщи от лов и хвърля мъртва чайка в краката на Нина: "Имах подлостта да убия днес тази чайка", а след това добавя: "Скоро ще убия по този начин себе си". Нина е рязка с него: "В последно време вие... се изразявате... с някакви символи... но, простете... (Слага чайката на пейката.) Аз съм много обикновена, за да ви разбирам". Обърнете внимание, че тази мисъл ще има много изящно продължение - Нина сама ще се превърне в жив символ, който в момента не разбира и който Трепльов ще изтълкува неправилно. Трепльов я упреква неистово, че е студена, че е равнодушна към него след провала на пиесата му. Той говори за своите неуспехи. Тук се усеща слаб намек за комплекса на Хамлет, когото Чехов внезапнообръща отвътре навън, свързвайки друг Хамлетов мотив с Тригорин, който върви и чете книга. "Думи, думи, думи..." - дразни го Трепльов и се отдалечава.

Тригорин си записва в бележника кратки наблюдения за Маша: "Смърка тютюн и пие водка... Винаги е в черно. Учителят я обича". Самият Чехов имал навика да си записва в бележника наблюдения, които могат да му потрябват. Тригорин разказва на Нина, че той и Аркадина може би ще си тръгнат (заради спречкването с Шамраев). В отговор на репликата на Нина, че може би е забележително да си писател, Тригорин произнася прелестен монолог почти на три страници. Той е толкова добър, толкова типичен за автора, който е намерил повод да заговори за себе си, че човек забравя за отвращението на съвременния театър към дългите монолози. Много добре са подчертани всички дребни неща от неговата работа: "Ето аз съм с вас, аз се вълнувам, а между другото помня постоянно, че ме очаква незавършена повест. Виждам там облак, който прилича на роял. Мисля си: трябва да спомена в някой разказ, че се носи облак, който прилича на роял. Или мирише на подсунка. Веднага запомням: неискрен аромат, вдовишки цъфтеж, да се спомене, когато се описва лятна вечер". Или такъв откъс: "...когато трябваше да поставям моя нова пиеса, винаги ми се струваше, че чернокосите са настроени враждебно, а светлокосите са студено равнодушни". Или: "Да. Когато пиша, е приятно... но.. щом излезе напечатано... А публиката чете: "Да, хубаво е, талантливо... Хубаво е, но все пак не е Толстой", или: "Прекрасно, но "Бащи и деца" на Тургенев е по-добро произведение". (Това е от личен опит на Чехов.)

Нина продължава да му повтаря, че с радост би понесла всичките тези горести и разочарования заради истинската слава. Тригорин, като гледа езерото и следи подробности от пейзажа, казва, че му е жал да си тръгне оттук. Тя му показва къщата на другия бряг, където живее майка му.

"НИНА. ...Аз съм се родила там. Целия си живот съм прекарала около това езеро и познавам всяко негово островче.

ТРИГОРИН. Хубаво е тук при вас! (Като вижда чайката.) А какво е това?

НИНА. Чайка. Константин Гаврилович я уби.

ТРИГОРИН. Красива птица. Наистина, не ми се иска да заминавам. Уговорете Нина Николаевна да остане. (Пише в бележника си.)

НИНА. Какво пишете?

ТРИГОРИН. Така, записвам си... Мярна ми се един сюжет... (Като крие бележника.) Сюжет за малък разказ: на брега на едно езеро от детството си живее младо момиче, същото като вас; обича езерото като чайка и е щастливо и свободно като чайка. Но случайно идва едни човек, вижда я и от нямане какво да прави я убива, също като тази чайка.

(Пауза.)

На прозореца се показва Аркадина.

АРКАДИНА. Борис Алексеевич, къде сте?

ТРИГОРИН. Сега!

АРКАДИНА. Оставаме. (Тригорин отива в къщата.)

НИНА. (приближава се до рампата; след известен размисъл). Сън!

Завеса."

За края на II действие трябва да кажем три неща. Преди всичко вече сме забелязали слабото място на автора: изображението на една млада поетична жена. Нина е леко фалшива. Последната ѝ въздишка пред рампата е старомодна и е старомодна, защото е в губеща позиция по отношение на простотата и естествеността на цялата пиеса. Ние знаем, разбира се, че тя е артистка и така нататък, но нещо в случая не е наред. Тригорин признава на Нина, че не среща често млади момичета и вече е забравил и не може да си представи как се чувства човек на осемнадесет-деветнадесет години, поради което в неговите разкази младите момичета са обикновено фалшиви.

Тези думи на Тригорин могат да се отнесат по парадоксален начин към драматурга Чехов. Защото в неговите къси разкази, например в "Къщата с мецанина" или в "Дамата с кученцето" младите жени се характеризират с необикновена живост, но само защото не са многословни. Тук те водят дълги разговори и веднага проличават неговите слабости. Чехов не е многословен. Това първо.

Второ. По всяка вероятност и като съдим по подхода му към писателския занаят, по наблюдателността му и т. н., Тригорин наистина е добър писател. Но неизвестно защо неговите бележки за птицата, езерото и младото момиче не правят впечатление на заявки за добър разказ. В същото време вече се досещаме, че сюжетът на пиесата ще върви точно по канавката на тази история. Интересът сега е съсредоточен върху това ще може ли Чехов да създаде добър разказ от съвсем баналния сюжет в бележника на Тригорин. Ако успее, значи сме били прави, че Тригорин е забележителен писател, способен да направи от най-обикновен сюжет прекрасен разказ.

И накрая, третото. Както самата Нина не разбира цялата дълбочина на символа, когато Трепльов донася мъртвата птица, така и Тригорин не разбира, че като остава в къщата до езерото, се превръща в ловец, който ще убие птица.

Иначе казано, краят на II действие е отново неразбираемо за редовия зрител, защото още нищо не може да се предвиди. Единственото, което става, е караница, решение да се замине, заминаването се отлага, а истинският интерес е съсредоточен в самата оплетеност на сюжетните линии, в художествените полунамеци.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.