СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 26, 2013

За идолите

Плач Еремиев се надигна от Горна Джумая, та чак до Силистренско.

Де що имаше ретрогради - оплакаха преобразеното като живописен Дядо Мраз иначе скучно и сиво изваяние на Димитър Благоев.


Профанация! – викнаха едни.

Не знаят горките, че профанацията е посегателство върху нещо свещено, а Дядото (прозвището на Благоев, за сведение на по-младите) е толкова свещен, колкото дядо Николай Пловдивски е благочестив християнин.

Гавра с българската памет! – викнаха други, които имат представа за историята на България от учебниците преди 1990 година или изобщо нямат представа.

За тях сме приготвили нещо специално – част от стенограмата на Народното събрание, запечатала на 16 декември 1917 г. изказване на депутата Димитър Благоев:

„Аз съм родом от Загоричане, а между другото не съм и българин, а македонец, по-точно съм македонски славянин! (Смях) И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония, като славянска земя, която ще има собствено управление! (Смях в залата)!“

Каква българска памет, какви пет лава!

Човекът направо се отрича от народността си и от родината си.

И изобщо – какво съществено е направил Благоев за България?

Ами - нищо съществено.

Благоев е един напомпан партиен герой и в Горна Джумая се издига не негов паметник, а негов идол.

А идолите на миналото, плюс това на едно отречено минало, подлежат на събаряне!

Киевчани ни дадоха нагледен пример – не само гътнаха идола на Ленин, но и го натрошиха на парчета.


Украинската революция обаче е силна и затова събаря старите идоли.

Нашата също беше силна по едно време, но изпуснахме момента и сега е долу-горе.

Затова не събаряме идоли, а само ги боядисваме.

Което също е все пак нещо…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.