СЛУЖБОМЕР

вторник, февруари 05, 2013

Колекционерът на ветрила


Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Кой за какво, а аз все за двата свята, Големия и Малкия. Прочетох коментарите към предишната публикация и ми се прииска да разкажа за един човек.

Някои изследователи смятат, че е определил съдбата на световната история. Във всеки случай този човек извършил няколко Големи Постъпки – в исторически и в човешки смисъл. Но основната си част от своя живот прекарал в много малък свят, зает със също така малки дела.

Заинтересувах се от този удивителен китаец, когато заедно с ефемерната Ана Борисова се готвех да пиша книга за руската Манджурия. В романа персонажът не се побра, беше прекалено мащабен, затова там се споменава между другото. Но аз знаех, че непременно ще се върна към него.

Отначало, много накратко, ще обрисувам фона на събитията.

Китай. Първата третина на ХХ век. Империята на богдиханите рухнала, пръснала се на парчета. До всяко парче – отделно богдиханче.

Целият североизточен ъгъл на Поднебесната се паднал на един силен човек, носещ името Чжан Цзолин. Прякор – „Мукденския тигър“.

Маршал Чжан Цзолин (1875 – 1928).

Бивш хунхуз (тоест, просто казано, разбойник), той преминал на служба в императорската армия, направил там голяма кариера, а когато започнал хаосът, бързо се изкачил нагоре. За малко даже завзел Пекин, но не успял да се задържи там и отстъпил обратно на североизток. Затова пък държал здраво Манджурия, с твърда ръка. В общи линии, обикновен военен диктатор, в историята такива дал Господ.

През юни 1928 година маршал Чжан Цзолин загинал в резултат от железопътна диверсия.

Пътувал, пътувал и се взривил.

И до днес спорят кой го е убил: дали съветските спецслужби, дали японските. Диктаторът не се разбирал с никого, досаждал на всички, а районът бил свръхважен, стратегически – ключ за контрола над Китай.

Все пак по-вероятно е терористичният акт да е бил организиран от японците. Те се надявали да станат основните печеливши от смяната на властта в Манджурия. Техните сметки се отнасяли до младия наследник на диктатора Чжан Сюелян. (В китайската история обикновено го наричат „Младия маршал“, за разлика от неговия родител – „Стария Маршал“). Лесно е да станеш маршал на 26 години, ако още в ранното си детство си носил златни еполети.


Наследникът израснал такъв, какъвто трябвало да се очаква: прахосник на живота, плейбой, играч на покер, колекционер на спортни автомобили, дежурен на дансингите, а плюс това и морфинист.

Въпреки ордените, изглеждал доста несолидно.

В общи линии, японците не очаквали никакви проблеми от Младия маршал. В същото време, следвайки същото ноу-хау, те коткали друг млад безделник, бившия император Пу И – готвели се да го направят своя коронована кукла.

Но Чжан Сюелян удивил неприятно японците. Той бил женкар и наркоман, но съвсем не бил слабак. Стратезите от Квантунската армия би трябвало да обърнат внимание на увлечението на юношата от авиацията – през двадесетте години страхливците не летели на самолети.

Като се озовал начело на държавата и армията, Чжан Сюелян се проявил като човек, способен на решителни постъпки.

Преди всичко се избавил от наркотичната зависимост. Но това, да речем, е лично дело. Веднага след това обаче Младия маршал извършил своята Първа Постъпка. Скъсал отношенията с Токио, заради което му се наложило да застреля няколко свои близки съветници, японски агенти. Чжан Сюелян обявил, че основната му цел е силен и независим Китай.

Би могло да се предположи, че е честолюбив човек, който си проправя път към върховната власт, но тук той извършил своята Втора Постъпка: отказал се доброволно от претенциите за лидерство, за да не цепи патриотичните сили. През следващите години Младия маршал играел второстепенна роля, в сянката на Чан Кайши, без да претендира за повече. Така продължило дотогава, докато непримиримата враждебност на генералисимуса към комунистите не се превърнала за Китай в основната причина за военни неуспехи. Японците използвали умело раздора в лагера на врага: разделяли и владеели.

Тогава Младия маршал извършил своята Трета Постъпка, най-главната. Арестувал своя началник, към когото се отнасял със синовна привързаност, и заставил генералисимуса да се помири с комунистите. Това събитие, което станало на 12 декември 1936 година, влязло в историята с името „Сиански инцидент“. В резултат от краткотрайния съюз между Моа Цзедун и Чан Кайши китайските комунисти получили глътка въздух и избегнали разгрома. С течение на времето те се засилили толкова, че успели да покорят целия Китай. Така днешната световна геополитическа ситуация, а също и предсказвания от всички бъдещ Век на Китай, е отчасти дело на Младия маршал. (Не е за учудване, че в съвременната КНР Чжан Сюелян се смята днес за национален герой).

Но най-поразителна от всички е Четвъртата Постъпка на Чжан Сюелян. В исторически смисъл тя нямала голямо значение, но в човешки смисъл е трудно да бъде преоценена.

Като получил съгласието на генералисимуса за съюз с червените, Младият маршал не задържал Чан Кайши като заложник (което искали комунистите), а го пуснал на свобода. Нещо повече – предал се доброволна в ръцете му, без да моли за снизхождение. Предателството, извършено даже в името на висша цел, не заслужава прошка – такъв бил смисълът на този жест.

За съжаление Чан Кайши се оказал по-малко великодушен. Той не разстрелял изменника (който бил много популярен), но и не го помилвал. Чжан Сюелян бил поставен завинаги под арест. Докато Чан Кайши се намирал в Китай, маршалът стоял затворен на континента. След това го откарали в Тайван и продължили да го държат под стража и там. През 1975 година непрощаващият Чан починал, но и тогава пленникът не бил амнистиран.

Преди си мислех, че рекордьор сред политическите затворници е Рудолф Хес, който седял зад решетките от 1941 до 1987 година. Но Чжан Сюелян е далече пред него. Държали го под стража 55 години. Едва през 1991 година затворникът бил пуснат на свобода. След това той живял още десет години и починал стогодишен. В тайванския „Тайпей нюз“ написали: „Той беше добър човек, но наивен политик“.

Бих искал да зная какво става с един обитател на Големия свят, когато го принудят да се пресели в Малкия свят. Разбирате ли, когато мащабен човек като Мандела или Ходорковски е затворен в истински затвор, с решетки, пазачи, наказателен изолатор, неговият свят все едно продължава да си остава Голям, защото затворникът се противи на Злото, бори се.

С Младия маршал постъпили иначе. Неговото наказание прилича на изтънчена китайска екзекуция.

Затворникът живеел в комфортни условия, с любимата си жена. Понякога дори пускали при него гости. Можел да чете книги. Усъвършенствал калиграфското изкуство. Събрал внушителна колекция от ветрила. И така нататък, и така нататък – в продължение на петдесет и пет години.

Тази зависима идилия ми се струва ужасна.

Като у Шварц: „Живеят си другите и нищо! Голяма работа – мечка… Нали не е невестулка… Ще я сресваме, ще я опитомяваме. А тя понякога ще ни танцува…“.

На 35 години му подрязали крилата, сложили го в златна клетка, хранили го с подбрани зърна. Пуснали го на деветдесетгодишен като притежател на колекция от ветрила. Макар че дявал го знае. На тази снимка Чжан Сюелян изглежда напълно щастлив.

Много старият Млад маршал с жена си. Тяхната любов продължила повече от 70 години. Тя починала през 2000 година, той - през 2001.

Ето че си мисля: а може би не е нужно да го съжалявам? Какво пък ако, насилствено лишен от бремето на Големия свят, той е изпитал облекчение и е живял със спокойна съвест: толкова е успял, толкова е направил, защо пък да не се наслади на тихите радости на Малкия свят?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.