СЛУЖБОМЕР

петък, януари 04, 2013

За писателската фантазия

Автор: Борис Акунин

Превод: Павел Николов

През цялата предновогодишна седмица пътувах по Иберийския полуостров. Навъртях повече от три хиляди километра по радващо празните рождественски автостради. Пътищата са в общи линии добри, радари и полиция не се виждат. Да гониш е просто удоволствие. Едно е лошото: заради гладкото покритие и монотонността на сервантесовския пейзаж (хълмове-пустош, пустош-хълмове) започваш да клюмаш нос.

И няколко пъти, когато започваха да ми залепват очите или педалът на газта потъваше в пода прекалено силно, ми се явяваше зловещо явление. Първият път даже трепнах.

Иззад завоя изведнъж надникна черен бик с дълги остри рога – като мрачен ангел на зла внезапна смърт.


Сънят ми изчезна моментално. Успях само да видя, че силуетът беше изрязан от шперплат или нещо подобно и че е исполински – петнадесет метра висок. На загадъчния знак нямаше написано нищо и това не е удивително: Абадон е мълчалив. След минута вече се съмнявах дали не ми се е привидяло рогатото чудовище.

Но след това бикът – през цялото време един и същ – ми се явяваше отново и отново, и всеки път тъкмо навреме. Той несъмнено съществуваше наистина, не беше халюцинация.

Тайната на Черния бик, мълчаливо наблюдаващ пътя (и мене на този път) вълнуваше въображението ми. Обещавах си, че при първото спиране ще се разходя из „Spanish highways + black bull“, но, разбира се, забравях за това и отново си спомнях едва при следващия тавромираж. Назряваше усещането ми за мистическа връзка с Черния бик. О, как разбирах в тези минути бедния Моцарт: „Моят черен бик, след мен навсякъде, ме гони като сянка“.


Като писател с материалистически мироглед, аз, разбира се, разобличих този сеанс на черна магия. Създадох логична версия, която ми обясни всичко.

Крайпътните инсталации са дело на туземните катаджии. Знаейки, че образът на остророгия бик, носещ гибел на отчаяния тореадор, е разбираем за всеки испанец от ранно детство, те са измислили елегантен предупредителен знак: „Не превишавай скоростта, нетърпеливи испански водачо! Не пий вино, не спи, не нарушавай правилника за движение! Тореадоре, не бъди толкова смел в боя! ! Le taureau s'élance! Il entre, il frappe! Ще дойде черен бик, ще те промуши като щик!“

Изяществото на испанския КАТ ме докарваше до умиление.

Но веднъж, вече след Сарагоса, поредната поява на бика съвпадна по време с необходимостта да долея гориво и не бях успял да забравя за рогатия до най-близката бензиностанция. Като спрях, най-напред хванах айпада.

¡Oh dios! Разочарованието ми нямаше предел.

Изясни се, че силуетът на черния бик е реклама на някакво испанско шери бренди. С други думи – изобщо не беше поетично предупреждение за опасностите на Пътя, предпазващо Странника по земния свят, не беше memento mori, не беше благопожелателен съвет да се избягват греховните съблазни, а послание с напълно противоположни свойства: „Пийни си вино, кабалеро, и от нищо не се страхувай. Que sera sera. Все фантазми, шери бренди, ангел мой“. (Последното изречение е цитат от стихотворение на Манделщам – бел. прев.)

Но при цялото си разочарование успях да заловя и тук крайчеца на една мистична нишка, свързваща ме с рогатия измамник. Оказа се, че сме с него връстници: появил се е на бял свят заедно с мене, през 1956-та. Като мен върви бикът, поклаща се и въздиша в движение вече петдесет и седма година.

У, писатели, лакировчици на действителността. Вечно наизмислят дявол знае какво и се радват.