СЛУЖБОМЕР

четвъртък, януари 17, 2013

За самотата

Тук жените може и да ме бият, ама:

1. Александър Долски ми е любимец още от времето на динозаврите.

2. Това е поезия, приемам я със сърце, а не с разум, защото там, където има разум, поезията гине.

Така че ще изтърпя един бой.


Студеният поглед любов таи

и красотата гнети и дразни…

Прекрасни са косите твои,

но самотата е по-прекрасна.

По-изящни ръце на света няма,

мъглата на зелените очи е опасна.

Във тебе е всичката музика и светлина,

но самотата е по-прекрасна.

С тебе дните са равни на години,

ти уморяваш като празник.

За тебе и живота си ще дам,

но самотата е по-прекрасна.

На тебе всяка дреха ти отива,

ти всеки ден си все различна.

Щастливец – хората ми казват,

но самотата е по-прекрасна.

Да не виждам добрите ти очи –

по-страшно е от ешафода,

тъгата ми делим на двама,

но самотата е по-прекрасна.

На думите ти виолончелото

звучи във мен и не угасва…

Да бъда с тебе е моя цел,

но самотата е по-прекрасна.