Тук жените може и да ме бият, ама:
1. Александър Долски ми е любимец още от времето на динозаврите.
2. Това е поезия, приемам я със сърце, а не с разум, защото там, където има разум, поезията гине.
Така че ще изтърпя един бой.
Студеният поглед любов таи
и красотата гнети и дразни…
Прекрасни са косите твои,
но самотата е по-прекрасна.
По-изящни ръце на света няма,
мъглата на зелените очи е опасна.
Във тебе е всичката музика и светлина,
но самотата е по-прекрасна.
С тебе дните са равни на години,
ти уморяваш като празник.
За тебе и живота си ще дам,
но самотата е по-прекрасна.
На тебе всяка дреха ти отива,
ти всеки ден си все различна.
Щастливец – хората ми казват,
но самотата е по-прекрасна.
Да не виждам добрите ти очи –
по-страшно е от ешафода,
тъгата ми делим на двама,
но самотата е по-прекрасна.
На думите ти виолончелото
звучи във мен и не угасва…
Да бъда с тебе е моя цел,
но самотата е по-прекрасна.
