“В рифовете, сред океана, там, където водите му ту крият, ту излагат на показ своите съкровища, в скалните вдлъбнатини, които никой не посещава, в неведомите пещери, пълни с разнообразна растителност, ракообразни и раковини, под дълбоките портали на морето плувецът, когото би привлякла красотата на тези места и който би се осмелил да надникне там, е заплашен от неочаквана среща. Ако това се случи с вас, не любопитствайте, бягайте далече. Там влизаш възхитен, а излизаш потресен от ужас“ (Виктор Юго)
Дълги години октоподът бил смятан за ужасяващ морски звяр не без заслугите на Виктор Юго.
Описанието на октопода, което знаменитият французин прави в романа си „Морски труженици“ ("Les Travailleurs de la Mer", 1866 г.), четвърта част („Тайните на рифа“), глава втора (“Чудовището“), е толкова впечатляващо, че наистина може да накара непосветените да настръхнат от ужас.
Една когато Кусто и Ганян изобретяват дайвинга и пътешествията в „света на мълчанието“ (Кусто) стават по-достъпни, се изяснява, че Юго е развихрил неимоверно творческата си фантазия относно иначе плашливото и безобидно за човека главоного.
А всичко това го разказвам, защото много ми напомня един съвременен случай.
Сигурно се сетихте за какво става дума.
Страшен октопод извади преди време ЦЦ.
Мафиотски от най-висока класа.
А сега се оказа, че октоподът не само че не бил страшен, ами изобщо не бил октопод.
Рекетьор бил.
Май цялата работа накрая ще свърши като във филма „Кит“: „Риба, ама цаца“, „Цаца, ама риба“ , „Риба, ама…“ и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.