вторник, ноември 30, 2010

Световен заговор срещу Русия

Обичате ли да слушате глупости?

Защото аз обичам и от време на време, макар и рядко, си позволявам това удоволствие.

От слушането на глупости винаги си правя ценния извод, че съм прав като не вярвам на глупости и на хора, които говорят глупости.

Вчера сутринта например посветих известно време на руски клипчета за световни заговори.

В Русия „Протоколите на ционските мъдреци“ днес не са на мода.

Вероятно защото са адски изтъркани, а и вече има множество сериозни изследвания, доказали статуса им на фалшификат, при това изфабрикуван именно в Русия в началото на миналото столетие.

На дневен ред сега там е книгата на Колеман „Комитетът 300. Тайните на световното правителство“.

Четох скоро тази книга: пълна тъпня, в която всичко е сшито с бели конци, без нито едно сериозно доказателство (на руски език можете да я намерите тук).

Най-интересното е, че руснаците въртят, сучат и все изкарват така, че крайната цел на „световното правителство“ (свързано с масоните, естествено!) е да унищожи Русия.

Научих например за „Харвардския проект“ (за ликвидиране на СССР, вече осъществен) и за „Хюстънския проект“ (за ликвидиране на Русия, в процес на осъществяване).

Чух също така един „дядя“ (това ще рече „чичко“) да разправя, че едно от средствата на „световното правителство“ за деградиране на руснаците бил алкохолът.

А, здрасти!

Че те, руснаците, пият като змейове още от времето на Йоан ІV, че и по-отрано, какво „световно правителство“, какви масони, какви пет стотинки!

Впрочем, винаги ме е разсмивало твърдението колко тайни са тези „световни заговори“ и „световни правителства“.

Толкова са тайни, че разни „чичковци“ пишат цели книги, в които разказват с най-тънки подробности за тях.


понеделник, ноември 29, 2010

Бъдеще

Сцена първа: Ученици организираха протест в няколко града на страната.

Сами.

Без някой да им виси над главите и да им дава „мъдри“ съвети.

Протестът може да беше несериозен („Искаме повече ваканция!“), анархистичен, некоординиран и предварително обречен на провал, но…

…крие в себе си зародиш.


Сцена втора: Ученици в моето училище организираха благотворително представление.

Сами.

Без някой да им виси на главите и да им дава „мъдри“ съвети.

Организацията може и да куцаше в някои отношения, може и да имаше още неща за доизкусуряване в самото представление, но то се състоя и беше прието от публиката с овации.

Това също крие в себе си зародиш.


Епилог (развива се в бъдещето): Децата от горните две сцени са вече пораснали.

И жална им майка на политиците, ако си мислят, че и пред тях ще могат да разиграват селяндурските си номера.

Зародишът ще е пуснал корени.

На това, което се нарича гражданско общество.


неделя, ноември 28, 2010

Пак за милиционери

В Ихтиман преди седмица откриха универсален магазин от някаква верига, не ме питайте каква, не помня такива работи.

Пък и в случая това не е от значение.

Защото думата ми е за друго.

Влезе в същия този магазин един милиционер.

И не ме поправяйте, зная какво пиша!

Влезе един милиционер и вместо да мине през турникета, да си вземе кошнца и да си напазарува като всички останали хора, се засили да се провре покрай касата навътре.

- Не може оттук – каза му момичето на касата.

- Аз само за малко – отсече милиционерът и заби дълбоко в магазина.

А на мене ми се иска, много ми се иска да напиша нещо добро за някой истински полицай.

Ама какво да направя, като все попадам на такива, които носят същите характеристики като милиционерите през времето на Тато – неимоверна простотия и неимоверно нахалство.

Езикът ми не се обръща да нарека едни такива създания полицаи.

Затова им викам милиционери.

Приляга им.


събота, ноември 27, 2010

Кен Робинсън: "Училището убива творчеството"

Лекция за даскали и не само.



Има и български субтитри, изберете от View Subtitles.


Не подарявайте на Путин животни

Валерия Новодворская и Константин Боровой

Превод от руски: Павел Б. Николов



Валерия Новодворская: От известно време стана така, че всички подаряват на Путин някакви твари. Е, когато му подариха крокодил, разбираемо е – хармонират си. Нека в басейна на Путин плува крокодил – гарван гарвану окото няма да извади.

Но аз съм силно възмутена и загрижена, когато му подаряват някакво невинно същество. Ето, в България му подариха чудесно голямо куче, което прилича много на санбернарче или на московско куче пазач. То виси едно такова – меко, с дълги уши, с лапички. И даже не може да възрази. И го влачат на Путин, както някога му завлякоха Кони. С какво се е провинило нещастното животно?

Така че искам да се обърна към разните чуждестранни дейци – не подарявайте на този нечовек представители на живата природа. Не трябва да му се поверява живо същество. В никакъв случай, съжалете невинната твар. Това просто е нещо като людоедство. Как може да се поверява на този тип след Беслан, след „Норд Ост“, на този злобен трол – как може да му се поверява невинно животно, което изобщо не може да се защити?

Константин Боровой: Той се разпорежда със сто и четиридесет милиона, пряко се разпорежда със сто и четиридесет милиона.

Валерия Новодворская: Е, те сами са му се подарили.

Константин Боровой: Не всичките, надявам се.

Валерия Новодворская: Освен нас.

Константин Боровой: Освен много още, наистина.

Валерия Новодворская: И още двадесет процента.

Констонтин Боровой: Да. Ако той има такава необходимост и възможност – да се отвлича за малко с животни и през това време в затвора се окажат по-малко хора като Ходорковски, и деца, унищожени от нашите войски, и така нататък – толкова по-добре.

Трябва да се работи над характера.

Валерия Новодворская: Смятам, че всички зелени трябва да се надигнат срещу това да му се подаряват животни. Нека зелените се заемат с този проект.

Константин Боровой: Лерочка, за съжаление зелените са също като момчетата, които се надигнаха срещу Кашин и се обръщат към президента и МВР с молба да разследва и намери убийците.

По същия начин и зелените се обръщат към президента и министър-председателя с молба да решат едни или други въпроси на химкинската гора и така нататък. Всички те са сервилни до неприличие. Затова да се обръщаме към зелените…

Беше време, когато те се съпротивляваха на КГБ – през 1991 година. Аз помагах на „Гринпийс“, извикаха ме в началото на годината в КГБ и ми казаха, че помагам на шпионската организация „Гринпийс“, а аз ги пратих по дяволите. Тогава имаше такава възможност.

Валерия Новодворская: Значи ти, както изглежда, не си излизал от КГБ?

Константин Боровой: Нещо повече, по молба на Бакатин даже прочетох лекция, но това вече след победата на демократическата революция. Пред ръководството на КГБ. По-постни муцуни не съм виждал – бяха дошли, така да се каже, да отметнат случая и ме изслушаха. Лекция за демокрацията и пазарната икономика.

Валерия Нонодворская: Боже мой, след това те се юрнаха да делят бизнеса!

Константин Боровой: Да, всички те [неразбираемо] разграбиха…

Валерия Новодворская: Напразно си им чел тази лекция.


петък, ноември 26, 2010

Дойчо

Моят приятел Дойчо имаше рожден ден.

И ознаменува събитието с публикация в блога си.

Не съм любител на копи-пейста, но този път не мога да се въздържа.


МОЯТ РОЖДЕН ДЕН. ПОРЕДНИЯТ


Дойчо Иванов


Днес навършвам 56 години. Пак е четвъртък, като през 1954-а, когато съм се появил малко преди разсъмване в тогавашното родилно, където сега е детската градина над Скалата в Пирдоп.

По това време баща ми Иван бил по Добруджа - сменял с текезесарските молотовки прочутия душански бръбой (картоф) за зърно.

Затова предишния ден дядо Цено разсилния, роднина и най-близък приятел на дядо ми Дойчо Налбантина, закарал майка ми с двуколката на кметството в РОДНОТО Душанци до Пирдоп. С поръката: "Да е момче и да подновите името на дядо му!" Е, няколко месеца преди мене се била вече родила братовчедка ми Антоанета, първата на средния ми чичо Васил. Ама, друго си е мъжкото име, нали... Така и станало. След две години се появи още един Дойчо - първенеца на малкия ми чичо Никола. Така всеки един от братята Дойчеви, лека им пръст, кръстил по едно от децата си на баща им. Желязна традиция за онова време... А пък как сме живели 3 семейства с по 2 деца в къщата на дядко Дойчо и бабка Люба (макар голяма за времето си, а и днес) ?!....

Едно време (като пионерче) си мислех , че съм роден в неделя, не ме влечеше дип работата, истинската, физическата, както мислеха българите тогавашни. Че и повечето от днешните. По тогавашните, па и по днешните, българо-селски критерии, минавах за мързеливичък - не ме интересуваха, абе - направо си бягах, доколкото можеше, от земеделско-животновъдните дела. Гледах повече книгите (и футбола, разбира се) и старите хора викаха на родителите ми да не ми се карат, като не съм набрал коприва за прасето - това дете книгата ще го храни. Та така и не се научих да кося - не ти трябва, викаше татко, комунизмът иде и всичко ще да е с машини занапред!!! А като поостаря и ме гледаше и се ядосваше, как се мъча и нащърбвам косата му, за да поочистя тревата в градината на село, замислено се почесваше, като му напомнях тези му думи...

По-късно научих и благородната фраза "интелектуален мързел", с която оправдаваме и се заблуждаваме и днес за много си състояния.

Та колко ни храни книгата - това си го знаем "книжовниците" днешни с бюджетните заплатки... А иначе мързелът си е мързел. Но иди обясни на българина, че работи не само тоя, който копа... За които никой не ни е виновен, нали...

Една от най-страшните клетви на руснаците била: "Дано така и да си умреш на една заплата!" (Да се вмъкна тук като черна станция; това е, по-точно казано, одеска клетва – П.Н.) И при една среща с колеги от Банско основно си обменяме информация кой колко бръбой е продал или колко пари е изкарал от хотелчето. При което аз си пийвах ракийката и се надявах да остана незабелязан в тази дискусия. Но една банскалийка, която гушнах на един блус с намерение да й задам други въпроси, ми заби безпощадно питането с какво се занимавам - хотел ли, бръбой ли или нящо друго... "Ами пописвам тук-там..." - признах си изчервен и заслужено засрамен. "Горкият!... - съчувствено ме притисна тя, - Ми че ти ще си умреш гладен..."

Сега навлизам, или поне се опитвам, в дебрите на Интернет, често невротизиран от незнание, неумение и несполуки. Честичко оплесквам и губя много неща. Та добре, че е незаменимия ми приятел Павката от Ихтиман…

Затова на него посвещавам тази си първа публикация, в новия блог, поредния, който ми направи.

Е, честит празник на всички! И за много здраве: НАЗДРАВЕ!!!


----------------------------------------


P.S. Ако отидете в Копривщица и се отбиете в музея на Димчо Дебелянов, там ще ви посрещне неговият уредник - моят приятел Дойчо. Предайте му много поздрави от мене, а вечерта седнете някъде на чаша ракия. Той е сладкодумец и има какво да ви разкаже…


сряда, ноември 24, 2010

Parole de flic [1]

А, не бързайте, не става дума за филма на Хосе Пинейро с Ален Делон.

Историята е чисто нашенска.


Бойко Борисов: „…не като премиер, а като полицай ще гарантирам, че в момента българските граници са много по-надеждни от много от шенгенските граници в ЕС…“


Мислим си ние, че начело на държавата ни стои премиер, ама не било така.

Начело на държавата ни стоял полицай.

Или, ако си послужим с известната вече формула: гласуваш за премиер, получаваш полицай.


----------------------------


1. Parole de flic (фр.) – Дума на ченге.